Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 6
Ричард Матисън
След като угаси навсякъде, той се върна в спалнята. Леглото беше посипано с дървесни стърготини. Изтръсквайки завивката си каза, че трябва в най-скоро време и без да отлага да направи някакъв заслон между тезгяха и кревата…
Легна, затъкна ушите си с восъчните топчета. Чак тогава най-сетне се възцари тишина. Угаси осветлението, започна да се върти. Фосфоресциращият циферблат на будилника показваше едва десет.
„Какво пък — помисли си, — така ще се събудя по-рано!“
И зачака съня.
Но тишината не му беше достатъчна. Той продължаваше да
Пак ли те? Пак ли щеше да мисли за тях? Отново ли щяха да тровят съня му?
Той забоде лице в хладната възглавница и наум занарежда молитвите, които всяка нощ си повтаряше: „Господи, благословен да си, направи така, че зората по-скоро да дойде!“
По-късно засънува Вирджиния и вик наруши безпокойните му видения. Пръстите му трескаво се вкопчиха в чаршафите, сякаш бяха нокти на звяр.
* * *
Будилникът прозвъни в пет и половина.
Най-напред Робърт Невил запали цигара, всмукна и чак след това се надигна от кревата. Отиде във всекидневната, все още тънеща в полумрак, и погледна през шпионката на вратата.
На моравата пред къщата призрачните силуети приличаха на мълчаливи часовои. Докато
Поредната нощ си отиваше.
Той се върна в спалнята, светна, облече дрехите си. Докато навличаше ризата, чу Бен Кортман за последен път да го призовава:
— Невил, излез, Невил!
И това бе всичко. Вече знаеше, сега
След като се облече, Невил приседна върху кревата и набързо нахвърля на един лист разпределението за деня:
Закуси надве-натри (чаша портокалов сок, препечени филийки и две чашки кафе), като в същото време се укори: трябваше да отделя повече внимание на храненето, както и на самата храна. Трябваше да е по-питателна… После си изми зъбите грижливо, с усърдие.