Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 9

Много по-красива от мен, разбира се, защото аз обичам красотата, но ще трябва да има същите разбирания, да споделя моите пристрастия. Не можех дори да си представя, че ще живея с жена, която бълва дим и пепел навсякъде подире си. Ако се нуждае от празненства и коктейли, за да бъде щастлива, или от наркотици, ако се страхува от самолети или от каквото и да било, ако не е напълно самостоятелна и уравновесена и няма усет за приключения, ако не може да се разсмее над всички глупости, които наричам хумор — нищо няма да се получи. Ако не умее да споделя с другите парите, които имаме, и да мечтае за нещата, които нямаме, ако не обича миещи мечета… О, Ричард, никак няма да ти е лесно. Без всичко изброено и повече дори, най-добре е да си живееш сам!

Както пътувахме по магистрала 65 между Луисвил и Бирмингам около 300 мили, аз обърнах на гърба на бележника и започнах да правя списък на качествата, който озаглавих: Съвършената жена. Към деветата страница започнах да се отчайвам. Всеки ред, който изписвах, беше особено важен, всеки ред беше задължителен. Но никой не можеше да бъде… аз самият не можех да бъда на нивото на тези изисквания!

Обективната реалност ме засипа като с неочаквани конфети по главата: аз не ставам за най-тривиална връзка, а какво остава за съвършена любов. Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-малко бих могъл да й бъда партньор.

Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.

Написах тези думи много забързано. В празното пространство в долния край на листа добавих почти незабележимо: Това се отнася за мен.

Но нима бих могъл да променя нещо в моя списък с изисквания? Нима бих могъл да твърдя, че нещо в него не е задължително? Да се примиря с това, че може да пуши, да мрази самолетите и да не-може да се сдържи да изпие чаша кокаин от време на време?

Не, не мога да приема това.

Слънцето грееше от моята страна на автобуса; и ето че вече навсякъде бе мръкнало. Знаех, че далеч в мрака покрай пътя се намират малки триъгълни ферми, полета, които можеха да послужат за полигони, където „Стрелата“ да се приземи.

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.

О, Наръчника на Месията, мина ми през ума — къде ли се намираше сега? Сигурно бе някъде разкъсан под плевелите, където го захвърлих в деня, когато загина Шимода. Страниците му винаги се отваряха точно на мястото, което на човек му беше най-нужно да прочете. Навремето го бях кръстил магическа книга, а Шимода ми се ядосваше. Човек можел да получи отговорите си отвсякъде, дори и от миналогодишния вестник, твърдеше той. Затвори очи, задръж въпроса в ума си, докосни каквото и да било написано — и ето ти отговора.