Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 194

Тя изключи машината.

— Как се чувства моят мил словокопач?

— Много добре — казах аз. — Не зная как хората ще възприемат тази книга. Може би ще решат, че е твърде дълга и прекалено секси за човек като мен. Но аз си я обичам. А и днес намерих заглавието!

Тя повдигна шапката си и прокара опакото на ръкавиците по челото си.

— Най-после! Какво е заглавието?

— То е самата книга. Било е в нея през цялото време. Ако и ти го откриеш, така ще я наречем, съгласна ли си?

— Нима е време вече да прочета целия ръкопис?

— Да. Още една глава и всичко е готово.

— Само една глава! — възкликна тя. — Поздравявам те!

Аз се загледах от хълма отвъд поляната към водата, която обгръщаше островите и стигаше до хоризонта.

— Хубаво място е тук, нали?

— Райско! А трябва да видиш къщата. Първите слънчеви батерии бяха поставени днес. Качвай се, ще те закарам горе и ще ти покажа!

Аз влязох в кофата с пръстта. Тя натисна копчето за потегляне.

Моторът забумтя така, сякаш оживя и в миг аз можех направо да се обзаложа, че звукът му напомня моя стар биплан, когато потегляше по ливадата. Ако само затворех очи, бих могъл да видя…

…Един мираж, един призрак от изминалите години, който се разхождаше по поляната. Ричард, пътуващият пилот, запали мотора на „Стрелата“ за последен път и влезе в кабината, докосна ръчката за газта и тръгна да излита, за да търси своята сродна душа.

Бипланът бавно потегли.

Какво ли ще направя, ако я видя в този миг, мислеше ей той, ако ей сега се изправи пред мен, тръгнала през сеното, и ми извика да почакам?

По силата на някакъв глупав инстинкт той обърна глава и погледна.

Цялата поляна бе озарена от слънце, през сеното към самолета с проблясваща златиста коса тичаше една жена, тичаше най-красивата… Лесли Париш! Но как тя…?

Той спря веднага мотора, заслепен от вида й.

— Лесли! Това ти ли си?

— Ричард! — извика тя. — Излиташ ли? — тя спря задъхана пред кабината. — Ричард… ще имаш ли време за един полет с мен?

— Ами ти… — промълви той, също внезапно останал без дъх, — … ами ти искаш ли?

Погледнах към жена си, стъписан не по-малко от пилота от видяното.

Цялата покрита с прах, великолепна, тя ми се усмихна, сияйна и лъчиста като сълза.

— Ричи, те двамата искат да опитат! — промълви тя. — Да им пожелаем любов!

Информация за текста

Richard Bach

The Bridge Across Forever: A Love Story, 1984

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Публикация:

МОСТ ПРЕЗ ВЕЧНОСТТА. 1998. Изд. Епсилон, София. Серия Енигма. Роман. Превод: от англ. Мария КРЪСТЕВА. Формат: 20 см. Страници: 360. Цена: 5000.00 лв. ISBN 954-8608-18-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/723]

Последна редакция: 2006-12-25 10:28:36