Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 20

Тръснах глава, за да прогоня мислите си, смръщих се и прекъснах механика.

— Продава ли се „Пеперудата“, Чет? Той не прие въпроса ми на сериозно.

— Всеки самолет се продава. Както се казва, важното е колко струва. Аз съм повече самолетостроител, отколкото летец, но ще ти кажа, че доста пари ще поискам за „Пеперудата“.

Аз клекнах и погледнах отдолу под самолета. Нямаше и следа от масло по обтекателя на мотора.

Значи възстановен напълно преди година от самолетен механик, мислех си аз, и е затворен в този хангар оттогава. Тази „Пеперуда“ е наистина голяма находка. Никога дори и за миг не съм си помислял да спра да летя. С тази „Пеперуда“ можех да прелетя цялата страна. Можех да отивам с този самолет на телевизионни интервюта и да измина целия път, който е необходимо, за да открия сродната си душа!

Оставих спалния си чувал долу, за да седна на него.

— Какво значи много пари, ако са в брой?

Чет Дейвидсън отиде на обяд след час и половина, А аз взех формуляри и технически инструкции за „Пеперудата“ и се отправих с тях към канцеларията.

— Извинете, госпожо. Мога ли да се обадя по телефона?

— Разбира се. В града ли ще звъните?

— Не.

— Има автомат точно пред вратата, господине.

— Благодаря ви. Имате хубава усмивка.

— Благодаря, господине! Много добра практика са тези брачни халки. Позвъних на Елеонор в Ню Йорк и й казах, че ще дам интервютата за телевизията.

Да спиш под крилете на самолет сред полето, ти помага да научиш съвсем непосредствено много неща: звездите, дъждът и вятърът превръщат сънищата в реалност. Хотелите от своя страна не могат да те научат на нищо, в тях няма простота и истинност.

Една от най-истинските и полезни храни се получава, като смесиш брашно за палачинки с изворна вода сред дивата природа на фермерска Америка. Да нагъваш фъстъци, докато пътуваш с такси, съвсем не е толкова полезно, нито естествено.

Човек изпитва известна гордост, когато пътниците цели и невредими стъпят от стария биплан на земята и страхът им от височините се е превърнал в победа. Измъчените телевизионни интервюта в промеждутъка между комерсиални реклами и тиктакането на стрелката на секундарника — на тях им липсва това чувство на споделен триумф.

Тя обаче си заслужава и хотелите, и фъстъците, и интервютата, в които се отброяват секундите, тя — моята сродна душа, която все ми се изплъзва, но която аз непременно ще срещна, ако продължа да се движа, да наблюдавам, да търся из телевизионните студиа на много градски центрове.

Изобщо не ми идваше наум да се съмнявам в нейното съществуване, защото навсякъде срещах толкова нейни подобия. От дългото си скитане като пилот знаех, че Америка е на първо място по изключително привлекателни жени, защото техните дъщери сигурно вече са милиони. Аз бях един скитник и ги познавах единствено като прекрасни пътнички, които бе изключително приятно да наблюдаваш, докато пътуващ с биплана.