Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 19

Застанах до „Уидж“ и погледнах в кабината, почтително хванал ръцете си отзад. Никой в авиацията не обича непознати да пипат самолетите без разрешение — не толкова, че самолетите могат да бъдат повредени, колкото защото това е неоправдана фамилиарност, все едно някой непознат да мине покрай жена ти и да я докосне, за да види как ще реагира.

Далеч от мен, близо до вратата на хангара, се намираше „Тигровата пеперуда“ — горното й крило се извисяваше над другите самолети, както приятел, помахал с кърпичка над тълпата. Крилото бе с цветовете на самолета на Шимода — златистобяло! Колкото повече се приближавах, проправяйки си път през лабиринта от криле, опашки и други съоръжения, толкова по-удивен оставах от цвета на тази летателна машина.

Тези „Хавиландски пеперуди“! Каква история криеха те! Мъже и жени, които в моите очи бяха герои, са пътували с „Тигрови пеперуди“, с „Пеперуди скитници“ и „Лисичи пеперуди“ от Англия по целия свят. Ейми Лорънс, Дейвид Гарнет, франсис Чичесър, Константин Шак Лин, та дори самият Невил Шут — всички тези имена и приключенията, които са преживели, ме накараха да приближа до „Пеперудата“. Какъв прекрасен малък биплан! Целият бял със златисти шаврони, широки около десет инча и заострени в предната част като стрели, които достигаха до края на крилете и хоризонталния стабилизатор.

Запалителят на двигателя е от външната страна и ако може да се вярва на възстановката… да, в долната част на кабината има огромен британски военен компас! Трябваше ми усилие, за да не протегна ръце да го докосна, беше толкова красиво устройство. А педалите за управление трябва да са…

— Май това самолетче ви харесва, нали?

Едва не извиках, толкова ме стресна. Мъжът беше стоял до мен около половин минута, бършейки ръцете си от маслото с кърпа, и ме бе наблюдавал как съм се захласнал по неговата „Пеперуда“.

— Да ми харесва ли? — казах аз. — Та тя е направо великолепна!

— Благодаря. От година вече излезе от употреба. Сменил съм всичко, като се започне от колелата.

Погледнах по-внимателно обшивката… под боята се забелязваше съвсем леко материята отдолу.

— Изглежда като секонит — казах аз. — Изящна изработка.

Това беше всичко, което бе необходимо, за да се запознаем; човек не се научава за един ден да различава първокачествена памучна материя от секонитовата обшивка на старите самолети. — А откъде намерихте компаса?

Той се усмихна, щастлив, че съм го забелязал.

— Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че го открих в един най-обикновен магазин в Дотан, Алабама? Истински компас от Кралското военно въздухоплаване от 1942 година. Седем долара и петдесет цента. Не знам как е попаднал там, но аз го измъкнах!

Ние пообиколихме „Пеперудата“. Той слушаше онова, което му разказвах, докато аз си дадох сметка, че никак не ми се ще да се разделям с миналото, с така добре познатия ми и прост живот на летец. Дали не се поддадох на погрешен импулс, когато продадох „Стрелата“ и . прерязах мостовете към миналото, за да тръгна да търся някаква неизвестна любов? Тук, в хангара, се чувствах така, сякаш целият ми свят се е превърнал в музей или стара фотография; един сал, пуснат да плува свободно по течението, който бавно се отдалечаваше в историята…