Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 17

Парите са едно, но тълпите от хора, това да те разпознават, когато искаш да останеш насаме — това е нещо съвсем друго. Но не означава ли то висока чест, не означава ли слава? Може да е и малко приятно, но ако не успееш да се отървеш? Какво ще стане, ако след тези телевизионни интервюта, където и да ходиш, някой все ти казва: „О, аз ви познавам! Вие бяхте авторът на онази там книга!“

Хора префучаваха покрай мен с колите си, други се разхождаха малко преди обяд, но никой не ме и поглеждаше. Все едно че бях невидим. Никой не ме познаваше. Знаеха само, че съм някой, който е тръгнал към летището, понесъл добре привързания си спален чувал; някой, който е свободен да върви, без да привлича всички погледи към себе си.

Когато човек поиска да стане известен, той трябва да се откаже от подобна привилегия. Но на писателя не му се налага да го прави. Книгите на писателите могат да се четат от много хора, имената им да се знаят, но те самите да си остават непознати навсякъде. За актьорите това не е възможно. За телевизионните говорители — също. Писателите обаче могат да си го позволят.

Ако някога се превърна в знаменитост, дали бих съжалявал за това? Мигновено знаех отговора: Да. Може би в някой друг свой живот съм се опитвал да бъда известен. Това не е вълнуващо, не е привлекателно, идваше предупреждението от онзи живот. Появиш ли се пред телевизията, горчиво ще съжаляваш.

Отдалеч се вижда светлинният сигнал. Прожекторът със сменяща се зелена и бяла светлина постоянно се върти нощем, за да маркира летището. Видях да се приземява „Аеронка-Чемпиън“ — двуместен тренировъчен самолет с лакирана обшивка и задно колело под кила, вместо носово колело отпред. Летището ми стана приятно още преди да съм го видял — само като гледах как „Чемпиън“ се приземява.

Ако стана малко по-известен, как ли ще се отрази това на моето търсене на любимата ми? Първият отговор възникна мигновено без никакво колебание: Смъртоносно! Никога няма да разбереш дали обича теб или парите ти. Чуй ме, Ричард — ако искаш да д намериш, в никакъв случай, никога не ставай знаменитост. По никакъв начин.

Всичко това мина през съзнанието ми на един дъх. И на минутата беше забравено.

Вторият отговор беше толкова разумен, че остана единственият, в който се вслушах. Моята светла, прекрасна сродна душа едва ли пътува от град на град, за да търси по пасбищата някой, който предлага обиколки с биплана. Нима ако имах някакъв шанс да я намеря, той нямаше да се увеличи, когато тя узнае за моето съществуване? Ето че ми се предлагаше една прекрасна възможност точно в момента, в който имах нужда от това!

Сигурно случайността щеше да накара моята извечна любима да включи точно на тази телевизонна програма в съответния момент и да й подскаже по какъв начин да се срещнем. И тогава публичното признание щеше да отстъпи на заден план. Можехме да се скрием за седмица в Ред Оук, Айова, или в Естрела Сейлпорт в пустинята южно от феникс и аз щях отново да бъда в уединение, но вече с нея, след като съм я открил! Нима бе толкова лошо това?