Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 106

— Нали според теб убийството е невъзможно? — каза той. — Животът Е и ние не можем да го създаваме или рушим.

— Животът Е, Дики. В него няма правила. Но ти и аз говорим за игрите, за настоящия момент, за време-пространството, споделяме възгледи за привидностите, за институционалното добро и злото според културните представи. Ние говорим за общества, където за реално се приема онова, което е привидно, а Принципът остава незабелязан.

— Значи няма реално добро и зло.

— Няма абсолютно Добро и Зло. Единственият абсолют е: Животът Е.

— Означава ли това, че мога да правя каквото си поискам, без никакви последици от това? Нима имам правото да мамя, да крада и убивам без последици, ако моят личен морал ми подсказва, че това е нормално.

— Разбира се, че можеш — казах аз. — Но съществуват последици, които могат и да не ти харесат.

— Например?

— Например деянието ти остава да ти тежи през целия твой живот. Или попадаш в затвора за седем до дванайсет години. Или пък учуден умираш: мислил си, че жертвата ти е безпомощна, а тя се е оказала въоръжена. В света на привидностите съществуват безкрайно много последици, които произтичат от всеки твой избор.

— Независимо от избора, така ли? — попита той.

— От всеки избор, независимо какъв е той. Той щракна с пръсти.

— Значи за всеки отделен, дори и най-малък избор.

— Изпробвай сам — казах аз. — Кой е този избор, който няма последици?

Пуснах малкото планерче за трети път. То се понесе към земята, задържа се леко над връхчетата на тревата и се спусна нежно като пеперуда. Не е лошо постижение само за три опита.

— Има ли последици от това да си писател?

— Да — отвърнах аз. — Всеки ден мога да спя до обяд.

— О, престани…

Отидох да вдигна планера от тревата.

— Дики, нима не можеш да разбереш. Винаги съществува някакъв …резултат, добър или лош…

— … който ме прави щастлив или ме прави нещастен… — обясни той вместо двама ни.

— …от нашия избор — довърших аз, — от решението да бъдем такива, каквито сме.

— Какви са лошите последици от това да бъдеш писател? — попита той.

Връщайки се назад, аз не можех да разгадая неговия поглед, не можех да разбера защо ме пита.

— Преди трийсет години написах книга за диетите и там споменавах, че е добре човек да свали пет килограма.

— И това ли е лошата последица?

— Не — отвърнах аз. — Последицата, която ме направи нещастен, бе, че един от моите читатели, възприел авторитетното ми мнение и си отсякал главата, за да загуби съответното тегло.

Той ококори очи като чинии.

— КАКВО?

— Той така и не разбра какво съм писал, Дики, но загуби пет килограма.

— Шегуваш се!

— Не особено — казах аз. — Написах книга преди години за човек, който не се е боял от смъртта. Един младеж прочел книгата, решил, че и той не се бои от смъртта и се самоубил.

— Пак се шегуваш.

— Не, историята е истинска.

Седнах на тревата, като държах самолетчето в ръце.

— Но защо го е направил?

— Бил влюбен, родителите на момичето не искали да го приемат и заплашили, че ще изпратят дъщеря си някъде далеч, за да могат двамата никога повече да не се видят. Влюбените решили да се самоубият и с огромна скорост се блъснали в една стена. Тя оцеляла след катастрофата, но той не.