Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 105

— Какво не ти е ясно? — попитах аз. — Доброто е онова, което те кара…

— Това е много… опростителско! — заяви той, като изпита удоволствие, че употребява такава дума. — И аз мога да ти дам такова определение!

— О, престани, Капитане. Първо, ти съвсем не си глупав, второ, най-простите неща са обикновено най-истински, трето, аз съм петдесет години по-стар и съм тъкмо човекът, който може да те научи на онова, което искаш. Нима е опростителство, когато чуеш някой да възкликва „Добре!“, да се запиташ кой е този, който се чувства щастлив и защо?

Аз взех планера и го подхвърлих във въздуха, той политна самостоятелно и се спусна право към земята от четири фута височина. Носът му е малко тежичък, както ми се стори.

— Доброто не може да бъде само това, което те прави щастлив.

— Наистина. Краткотрайното удовлетворение може да не означава дългосрочно щастие и ние трябва да умеем да правим това разграничение. Във всеки сюжет, в който се разказва за човек, продал живота си на дявола, договорът със Сатаната е все един и същ: Продавам ти дълготрайното си щастие за краткотрайно удоволствие и поуката е винаги: Не много умна сделка.

— Но освен това съществува консенсус по отношение доброто и злото, ценности, които се споделят от много хора. В различните култури те могат да бъдат различни, но в рамките на една култура те обикновено съвпадат.

— Защо всичко е толкова мъгляво? Не може ли да се каже по-ясно? Аз имам ясни определения.

— Убийството е…

— Зло — каза той без колебание.

— Благотворителността е…

— Добро.

Махнах малко глина от носа на планерчето.

— Да бъдеш съзнателен пацифист по време на война, това е…

— Хм.

— Добро или зло е — попитах отново, — да бъдеш съзнателен пацифист по време на война?

— Каква война? В защита на своята родина или срещу някоя беззащитна малка страна?

— Ето, виждаш ли? — казах аз. — Щом може да се открие дори една ситуация, при която доброто и злото зависят от обстоятелствата, цялата концепция става субективна и ние преставаме да бъдем изправени пред ясния избор, пред който сме си мислили, че сме изправени. Също както по отношение на другите ценности, налага ни се да кажем: това е добро за мене, това е зло за мене.

Отново пуснах във въздуха малкия планер много внимателно. Той рязко се издигна, задържа се във въздуха и после плавно се спусна на тревата.

— Едно изключение не променя правилото.

— Не — казах аз, като вдигнах отново планера, мръщейки се, задето намирах, че има проблем с равновесното тегло, и сложих обратно малко глина на носа му. — Там е работата, че едно изключение насочва към милиони други.

— Дай ми пример.

— Ако ти се налага да убиеш в самозащита, това зло ли е? Зло ли е да се убива, когато сме изправени пред врагове по време на война? Неморално ли е убийството, когато един лекар удовлетвори желанието на свой пациент, който страда от нелечима болест и търпи непоносими болки?