Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 108

— И запомни добре, обърнах се аз мислено към него: Ако искаш да използваш моята книга, за да оправдаеш самоубийството, трябва да получиш писменото ми разрешение по препоръчана поща, преди да го извършиш. В противен случай не бих простил на никой читател, който забравя, че време-пространството е игра и се кланя толкова ниско на един свят на огледалата.

Аз се смълчах, замислен над избора, който е направил.

— Как ли се чувства човек, Дики? Да се самоубие, като се блъсне с кола, а после се изправя до премазаното си тяло край колелата и в този момент разбира: О, не! Та ние бихме могли да избягаме в Оукланд! Как съм могъл да бъда такъв глупак?

— Много е късно — каза той. — Според твоята теория, в такъв случай на човек му се налага да започне всичко от самото начало, отново да се роди като младенец, далеч по-безпомощен от всеки тийнейджър, да учи всичко отначало: да се учи да говори, да се учи да ходи, да се учи да брои, да ходи на детска градина, да върши онова, което му казват големите, защото той е малък, а те са големи…

Не сме длъжни да започнем всичко отново, помислих си аз, нищо не сме длъжни. Ние го правим отново, защото сме поискали така, защото решаваме да опитаме този път да постъпим както трябва, да поправим неразумното си действие.

За първи път, откакто сме се срещнали, момчето, което някога съм бил, изпита съчувствие към мъжа, който съм сега.

— Какви бяха последиците — каза тихо той, — от това, че си написал книга, която някой не е разбрал?

— Почувствах огромен товар, Дики, и все още го чувствам. Ще ми се да мога да поговоря с него, да чуя от него какви други възможности за избор е имал.

— Невъзможно. Той е мъртъв.

Кой знае, помислих си аз. Може пък, когато довърша следващата книга, да е пораснал и да може вече да чете.

Дики си тръгна, без да се сбогува. Когато с нас се случи нещо ужасно или не виждаме изход от ситуацията, в която сме попаднали, винаги е добре да чуем някой да ни каже „Всичко е наред“, дори ако ще това да е собственият ни вътрешен глас.

Всичко е наред — това е космическа истина, мислех си аз и чувствах как товарът ме напуска. Моят непознат самоубиец е имал да научи един урок, както всички нас. Всичко е наред. Ако нямаме какво да научим тук, нямаше да си правим труда да платим цената.

Загледах се към планините отвъд възвишението. Въздухът бе чист като диамант. Когато летим, ние не чувстваме разстоянието. Можем да отидем на всяко място на земята: в отдалечено селце, сред снежни и самотни планини, коралови острови, над грамадите на облаците. Това е космическият закон, който се открива на летците, за да бъде доказан в обикновения живот.

Време е да се събуждам, казах си аз, време е за преминаване в друг сън.

Докато се подготвях за преминаването, зърнах темето на Дики на възвишението. Той се приближи с малкото планерче в ръка.

— То полетя наистина, Ричард! Беше отишло много, много далеч надолу по склона! Ти наистина умееш да управляваш самолети! Как го правиш?