Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 103

— Моля те…

— Виж например какво пише в Книга Битие по повод сътворението: И Бог видя, че това бе добро.

— Искаш да кажеш, че Бог е бил щастлив?

— Разбира се!

— Ти не вярваш дори в това, че Бог вижда света — каза тя — и че е способен да чувства. Как така може да бъде щастлив?

— Авторът на Битие е бил толкова глупав, че да не се посъветва с мен преди да вземе писалката. В неговата книга Бог е изпълнен с чувства. — Той е доволен и тъжен, гневен и отмъстителен. Доброто и злото не са абсолютни, те са мерило на Божието щастие. Когато авторът на Битие е писал своя разказ, казвал си е ето какво: Ако аз мисля, че Бог би бил щастлив по повод еди какво си, ще го нарека добро. Яд ме е, че е такъв ранен час. Трябват ми примери, в които хората използват понятията добро и зло, но не мога да погледна в книгите, защото е тъмно.

— Добре.

— Значи си щастлива от това? — казах аз.

— Разбира се. Иначе щеше да светнеш, да започнеш да търсиш книги, да включиш компютъра, да си говориш с мен и така ще будуваме цялата нощ.

— Ето защо си щастлива, че е тъмно. Щом няма да те безпокоя през цялата нощ с моите разговори за добро и зло, естествено е да кажеш добре.

— Само, моля те, недей да пишеш за това — каза тя. — Ще накараш всеки екстремист… не, всеки разумен човек в тази страна да вземе книгите ти и да ги разкъса на парченца!

— Леели, това ме интересува от чисто любопитство. Ако разберем, че моралът е нещо субективно, това не означава, че той внезапно се превръща в своята противоположност. Ние няма да станем маниакални убийци на секундата, щом разберем, че това зависи само от нашето желание. Ние сме предвидливи, добри, внимателни, изпълнени с любов един към друг, готови да рискуваме живота си, за да спасим някого от беда, защото искаме да в тази минута.

— Ваше Превъзходителство, трябва да се приеме, че щом този подсъдим не е щастлив да стои в тази съдебна зала, значи, че той не е действал фактически в името на своите собствени най-добри интереси, когато е пъхнал локомотива в своята торба. Той стои тук но обвинение в неразумност, тъй като излиза, че кражбата му е била една недобра идея.

— Много остроумно — каза Леели. — Но не мислиш ли, че понятието за добро получава своя смисъл чрез едно всеобщо споразумение. Че добро е онова, което болшинството от хората в течение на векове са установили като положително и жизнеутвърждаващо? А и не мислиш ли, че никак не е в твой интерес и следователно е зло, да прекараш целия си останал живот като привеждаш подобни аргументи в съдилищата? И не е ли по-добре да оставим нещата така и да поспим?

— Ако болшинството от хората смятат, че е добро да се убиват паяците, нима ние, които ги пускаме, вършим зло? Нима трябва да преживеем живота си, съобразявайки се с онова, което мислят другите?

— Знаеш какво искам да кажа.

— Виж речника — казах аз. — Всяка дума, свързана с ценностната система, бива пояснявана чрез тавтология. Добро, това е правилно е морално е подходящо е справедливо е добро. Но когато погледнеш какви примери се дават, ще видиш, че те съвсем не са тавтологични: всеки казва добро е това, което ме прави щастлив! Ей сега ще ти донеса речника!