Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 7

— Ако искате и вие да се порадвате на това съкровище, бягайте горе на палубата, отворете люковете и спуснете товарната мрежа.

Те се поколебаха и погледнаха към Мечището, който се бореше със заключената врата. Спогледаха се отново, кимнаха и се втурнаха да изпълняват заръката на Кнут, който знаеше, че хората му вече са заели позиция около капака на люка. Ако планът му успееше, всички участници в него щяха да изиграят ролите си, без да си дават сметка, че сега той командва на кораба.

Мечището продължаваше да блъска с якото си рамо масивната врата, която, изглежда, беше затворена с някакво заклинание, защото почти не потрепваше под ударите му. Кнут изтича при капаците в средата на просторната каюта и ги повдигна — под него се разкри тъмният отвор и стълбата, водеща към трюма. Докато надзърташе предпазливо през ръба, корабът се люшна на една страна и той си даде сметка, че всеки момент може да се преобърне. Трябваше да действат бързо. Кнут спусна крака в отвора и се смъкна долу. Не се и съмняваше, че в трюма има достатъчно съкровища, за да направят богат като крал всеки човек на борда — онзи странен тип Сиди им бе казал, че заедно със Сълзата, която искаше да му донесе Мечището, на кораба ще бъдат натоварени събраните за десет години дарения от всички Свободни градове.

Въпреки това Кнут съжаляваше, че съдбата го е събрала със Сиди. Когато за пръв път се срещна с тайнствения търговец, не подозираше, че той се занимава с контрабанда на магични предмети, а след като узна истината, вече беше твърде късно. Постепенно в него се бяха пробудили подозрения, че зад цялата тази история се крие нещо много по-голямо — Сиди бе дал на Мечището един вълшебен талисман, който пиратът не сваляше от шията си нито денем, нито нощем. Кнут открай време гледаше да стои настрана от всякакви магии, храмове, заклинатели и вещици. Имаше нюх за тези неща, но нито веднъж досега не бе срещал човек, който да го отблъсква и изпълва със страхове повече от Сиди.

Люкът над главата му се отмести и един глас извика:

— Кнут?

— Спускайте мрежата! — викна той.

Товарната мрежа тупна на пода и той приклекна до нея да я разплете и викна на хората си:

— Хайде, слизайте! Още малко и ще потънем!

Четирима моряци се спуснаха с въжета и започнаха да товарят сандъците в мрежата.

— Първо по-малките! — нареди им Кнут. — В тях има скъпоценни камъни.

Моряците бяха пришпорвани от две неща: от алчността си и страха пред Мечището. Но в момента грамадният пират бе изцяло погълнат от вратата на капитанската каюта и не им обръщаше внимание. Още няколко удара и помещението се огласи от триумфалния му вик. Петима-шестима пирати, приключили с изколването на останките от екипажа, се спуснаха по въжетата и се скупчиха около лоцмана.

— Капитанът каза, че всичко на борда ни принадлежи, стига да получи проклетия камък, дето го пазеха монасите. Какво чакате — да не искате цялото това съкровище да отиде на дъното?

Те поклатиха глави и се захванаха за работа: местеха по-тежките сандъци към мрежата. Въпреки това Кнут видя, че на лицата на някои е изписано колебание.