Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 6

— Знаете какво ми трябва. Всичко друго е ваше!

Кнут вече се беше прехвърлил от галерата и стоеше зад своя водач.

— Здравата ги прободохме! Нямате много време! — извика той. Както се беше надявал, хората на Мечището се бяха хвърлили да избиват ишапските моряци, докато неговите — според уговорката — хукнаха към трюма. Отдолу се показа един ишапски моряк, който пръв забеляза подредените в полукръг пирати. Зад него се катереха другарите му. За един кратък миг всички останаха неподвижни и само се гледаха.

После Мечището извика на най-близкия от монасите с глас, наподобяващ свличаща се каменна лавина:

— Ей, ти там! Донеси ми Сълзата и ти обещавам бърза и милостива смърт!

Монахът вдигна молитвено ръце и подхвана приглушен напев, с който призоваваше магия. Другите заеха отбранителна позиция около него. Внезапно от дланите на монаха бликна стълб от ослепителна енергия, която се понесе право към гърдите на Мечището, но изчезна на един лакът пред него, без да му нанесе никаква вреда, а в същото време корабът се наклони рязко към носа.

— Нищо не ще ми сторят вашите магии! — изсмя се презрително Мечището, скочи напред с изненадваща пъргавина за човек с подобни размери и замахна със сабята си. Монахът, който все още не се бе съвзел от изненадата на обезсилената си атака, така и не направи опит да се защити и оръжието на грамадния пират го разсече като пъпеш. Победният вик на Мечището накара останалите монаси да се отдръпнат ужасени.

Макар невъоръжени и изправени срещу числено превъзхождащ ги противник, те все пак оказаха яростна съпротива, благодарение на изкусното владеене на различни методи на ръкопашния бой. Въпреки това в края на краищата се оказаха безпомощни срещу копията и сабите, ножовете и арбалетите, но все пак забавиха пиратите достатъчно, та когато Мечището най-сетне се спусна по стълбичката към помещенията под палубата, носът на кораба вече беше залят от вълните.

Кнут не отстъпваше и на крачка от огромния главорез. Следваха ги още неколцина пирати.

— Бързо, че нямаме време! — подкани ги Кнут и се огледа — навсякъде бяха разпръснати различни религиозни предмети, което му говореше, че се намират в личните помещения на монасите. Тук долу бълбукането на проникващата през пробойната вода се чуваше съвсем ясно. Кнут познаваше добре корабите — скоро преградата между предния отсек и трюма щеше да поддаде и корабът щеше да потъне като камък.

Погледът му бе привлечен от малко дървено ковчеже, поставено в единия ъгъл, и той тръгна право към него, докато Мечището крачеше към капитанската каюта. Олюляваха се от нарастващия крен на палубата и хлъзгавите дъски на пода. Двама от пиратите паднаха и се изтърколиха към подредените до стената дъски.

Кнут отвори малкото ковчеже и видя, че вътре има достатъчно скъпоценни камъни, за да му осигурят живот в лукс и изобилие до края на дните му. Блясъкът им мигом привлече двама от пиратите. Кнут им махна с ръка и нареди с приглушен глас: