Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 5

Ядно съскащи оранжеви пламъци озариха небето само на метри над главата на наблюдателя, после топката профуча над него и падна от другата страна. Втората я последва толкова близо, че той почувства горещия й дъх върху лицето си.

— Нападение! — извика наблюдателят, колкото му глас държи, макар да знаеше, че всички дежурни на вахта са забелязали огнените топки — негово задължение бе пръв да подаде сигнал за опасност.

Следващата огнена топка падна по средата на палубата, разруши стълбичката, която водеше от предната надстройка до трюма, и обгърна в пламъци един от ишапските жреци. Нещастникът издъхна и ужасеният му писък секна.

Наблюдателят си знаеше, че ако предстои абордаж, позицията му е крайно неизгодна. Той се измъкна от „птичето гнездо“, спусна се надолу по мачтата и скочи на палубата тъкмо когато следващата огнена топка се удари в носа. Изведнъж нощта се изпълни със звуци и крясъци.

От мрака върху гребена на огромна вълна изплува кораб и морякът мигом съзря грамадния железен таран, щръкнал под носа му. Забиеше ли се в корпуса на избраната жертва, нащърбеното острие щеше да я задържи в мъртвата си хватка, докато до гребците-роби не бъде подаден сигнал да изтеглят галерата назад. Тогава водата щеше да нахлуе през огромния отвор и за минути да прати „Ишапска зора“ на дъното.

За един кратък миг наблюдателят се парализира от мисълта, че никога вече няма да види жена си и децата си, и побърза да отпрати няколко кратки молитви до всички божества, които бдяха над семейното огнище. Междувременно се приготви за бой — надяваше се заедно с другарите си да задържи нападателите, докато монасите излязат от трюма, та магията им да прогони врага.

Корабът се наклони и когато носът на галерата се вряза в борда му, нощта се изпълни с ужасяващия звук на разтрошено дърво и писъци. Моряците изпопадаха на палубата.

Докато наблюдателят се търкаляше настрани от разрастващия се огън, забеляза две ръце, вкопчени в перилата на борда. Тъкмо когато се надигаше, през перилата се прехвърли тъмнокож пират, следван от още неколцина.

Първият бе вдигнал грамадна крива сабя, а лицето му бе разкривено от налудничава усмивка. Наблюдателят се втурна насреща му, вдигнал своята сабя за удар. Косата на пирата висеше на мазни масури, които блестяха на светлината на пламъците. Лъсналият поглед на ококорените му черни очи му придаваше демоничен вид. Той се засмя зловещо, разкривайки два реда триъгълни зъби, и наблюдателят се поколеба, разбрал, че пред него стои канибал от Шакашанските острови. Ала когато видя следващия нападател, почувства, че губи опора под краката си.

Всъщност това беше последното, което видя, защото канибалът замахна и го повали с един удар. Последната дума, която промълви ужасеният нещастник, преди да издъхне, беше: „Мечището!“

Мечището огледа палубата. Огромните му юмруци се свиваха конвулсивно, докато говореше, а гласът му беше като тътнеж, извиращ изпод земята: