Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 42

— Каква тайна? — попита Джеймс.

— Убий ме, ако знам, Джими. Кнут не щя да ми каже. Ако питаш мен, беше за някакво съкровище. Кнут трябва да го е скрил. За това е цялата работа, да знаеш.

— Кажи ни какво стана — намеси се Яжара.

Скови погледна към Джеймс.

— Ще ме пуснеш ли да си вървя?

— Ако ми хареса това, което чуя — отвърна Джеймс.

— Амии — поде Скови, — първо се чу онзи трясък отгоре, като че боговете блъскаха с юмруци по тъмницата. Разлюляха я цялата. Седях си на нара, ама едва не си ударих главата в покрива. Направо си изкарах акъла, да знаеш. А през това време гледам как оня тип слиза по стълбата. Грамаден мъжага, с брада и белег през едното око, с другото гледа на кръв. Кнут му казваше „Мечище“.

— И после какво? — подкани го Уилям.

— Ами Кнут значи започна да се кълне, че не бил го предал и тям подобни. Онзи уж му повярва, после протегна ръце и откъсна вратата. Влиза вътре значи, спокоен като планина, вади меча и хоп — посече другите трима нещастници. После нареди на Кнут да го последва, Кнут тръгна след него, а онзи се извърна, сграбчи го за гърлото и го вдигна във въздуха. Кнут риташе и квичеше като прасе, дето го колят, а онзи, Мечището де, все повтаряше: къде е, та къде е. Къде си го скрил? Какво направи с него?

— И после? — попита Яжара.

— Кнут все крещеше, че не бил направил нищо. Мечището му каза, че е лъжец, и започна да го реже, кълцаше го парче по парче. Дори не чакаше да чуе има ли отговор. Спря чак когато отгоре се чу шум от битка. После изрева като животно и разкъса каквото беше останало от Кнут на части. Да ти кажа — продължи Скови шепнешком, — жив съм само защото онова чудовище изтича нагоре. Той е безумец, Джими. И друг път съм виждал силни мъже, но не като този. Виждал съм и умопобъркани, но пак не като него. — Той вдигна очи към Джеймс. — Сега ще ме пуснеш ли?

— Освободи го — обърна се Джеймс към пазача.

Тъмничарят извади ключ и отвори вратата.

— Благодаря ти, Джими — запелтечи пияницата. — Никога няма да го забравя.

— Гледай да е така, Скови.

Докато затворникът се качваше по стълбите, Джеймс се обърна към спътниците си.

— Някакви предложения?

— Този Кнут да не е предал Мечището? — попита Яжара.

Джеймс кимна.

— Какво може да е търсел едрият? — попита Уилям. — Трябва да е нещо много важно, след като заради него се случиха всички тези неща.

— И аз това си мислех — въздъхна Джеймс. — Да идем да видим дали Гурут не е узнал нещо повече. В едно обаче не се съмнявам.

— И кое е то? — попитаха едновременно Уилям и Яжара.

— Че Арута няма да е никак доволен.

Глава 4

Тайни

По стълбата се спусна войник.

— Капитане, открихме един оцелял. Денисън — докладва той.

Джеймс погледна Гурут, който кимна в знак той да поеме разследването и махна на Яжара и Уилям да го последват.

На горния етаж цареше същата невероятна бъркотия. През вратата се виждаше дупката в отсрещната стена, откъдето Мечището бе напуснал тъмницата.