Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 41

Застаналият на пост жандарм отдаде чест, като видя Джеймс, и рече:

— Гледката не е от приятните, скуайър. Има само един оцелял — в последната килия.

Джеймс не знаеше дали да вярва на очите си. Жандарми изнасяха трупове от двете големи килии. Джеймс почти веднага си изгради представа за случилото се. Едрият мъж се бе спуснал по стълбите, може би следван от хората си, а може би сам, и се бе натъкнал на две заети килии и шест празни. Първо бе отворил една от големите. Решетестата врата се въргаляше на пода и Джеймс предположи, че я е изтръгнал с пантите.

На пода на килията лежаха три окървавени трупа; четвъртия тъкмо щяха да го изнасят. Тримата бяха посечени бързо и ефикасно, но четвъртият… Джеймс поклати глава. Сякаш някой си бе поставил за цел да го накълца на ситни парченца. Очите върху окървавената и почти отрязана глава бяха изцъклени, а лицето — застинало в маска на ужас и безмерно страдание. Целият под бе опръскан с кръв.

Джеймс погледна крадешком към Яжара и видя, че тя разглежда сцената с безизразно лице. Уилям бе пребледнял, макар че и преди бе виждал мъртъвци.

— Кой би могъл да направи подобно нещо? — попита младият лейтенант.

— Същият, който убива сервитьорки и подпалва сиропиталища — отвърна Яжара.

Джеймс коленичи до трупа и каза:

— Този го познавам. Казва се Кнут. Пират е, подвизава се по крайбрежието и от време на време прескача до града да продаде заграбеното. Умен копелдак… всъщност очевидно не чак толкова умен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Уилям.

— Имам една идея, но ще я запазя за себе си, докато не събера още информация — отвърна Джеймс. Погледна с едва забележима усмивка спътниците си и добави: — Не искам да ви изглеждам глупак, ако греша.

Изправи се, повика един от пазачите, посочи килията с единственият обитател и попита:

— Този за какво е тук?

Пазачът повдигна рамене.

— Не можахме да измъкнем много от него. Предполагам, че е някой местен пияница, скуайър. Изплашен е до смърт.

Джеймс махна на другарите си да го последват, мина по коридора и застана пред килията. Пияницата се бе вкопчил в решетките, сякаш се боеше да ги изпусне. Косата му бе побеляла, лицето — бледо и изпито от безбройните пиянски нощи. Очите му бяха подпухнали и притворени.

— Богове, богове — повтаряше той като в транс. — Успокой се, опитай се да се успокоиш де! Ей сегичка ще дойдат. Още малко и са тук… трябва да дойдат…

— Скови? — повика го Джеймс.

Мъжът отвори очи и подскочи уплашено.

— Джими! — възкликна той, като видя кой стои пред него. — Дала да те поживи! Дошъл си да ме спасиш!

— Не бързай, старче. Видя ли какво се случи?

— Ами да, че как, ама разбира се! — запелтечи уплашено пияницата. — Видях, че как, всичко видях аз. Ама бих предпочел да ме привикат в Залата на Лимс-Крагма, вместо да бях гледал какво става тук!

— За Кнут ли говориш?

Скови закима уплашено.

— Точно Кнут беше. Ти го знаеш, пират, навърта се край Носа на вдовиците. Все се хвалеше тоя хитрец, че нямало да увисне на бесилото. Самият принц щял да му подпише помилването, като чуе каква тайна пазел…