Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 39

— Опитах се да се кача горе, но пламъците ми преградиха пътя.

— Колко деца има там? — попита Уилям.

— Три — отвърна с плач една от жените. — Тъкмо ги виках за вечеря, но тези горе се забавиха…

— Ще се опитам да направя нещо — заяви Яжара.

— Какво? — попита Джеймс.

— Зная едно заклинание, което пази от топлината, стига да не се допираш до пламъците. Но е доста краткотрайно.

— В такъв случай го използвай веднага, жено — подкани я мъжът от сиропиталището. — Инак нещастните хлапета са обречени.

Уилям понечи да си свали ризницата, но Джеймс го спря.

— Почакай, аз съм по-бърз от теб. А и не нося ризница. — Той подаде рапирата си на Уилям и заяви: — Готов съм.

— Заклинанието ще те пази от огъня — обясни му Яжара, — но трябва да внимаваш да не вдишваш дима. — Тя извади носна кърпичка и му я подаде. — Сложи си я пред носа и устата.

После затвори очи, сложи дясната си ръка на рамото на Джеймс, а опакото на лявата опря в челото си. Промърмори нещо полугласно, сетне добави:

— Готово. Произнесох го. А сега побързай, защото няма да действа много дълго.

— Нищо не почувствах — оплака се Джеймс.

— Няма какво да чувстваш.

— Но обикновено когато се концентрира магична сила…

— Тръгвай! — почти извика тя. — Нямаш време!

— Но…

— Тръгвай де! — повтори тя и го бутна силно.

Джеймс скочи през вратата и се приведе при вида на пламъците, които облизваха тавана. Изненада се, че не усеща никаква топлина. Димът обаче го накара да се закашля, а очите му се насълзиха. Едва сега съжали, че не бе успял да намокри кърпичката на Яжара. Насочи се към стълбата, като се препъваше в преобърнатата маса и столовете.

Скоро стигна горния етаж и почти веднага чу тъничките гласчета на децата, които пищяха и кашляха мъчително.

— Стойте там, деца! — извика им Джеймс. — Идвам да ви взема!

Изтича по коридора и надзърна през първата врата — вътре имаше детски легла, подредени на три реда. Две момчета и малко момиченце се бяха свили в ъгъла, втренчили изплашени очи в разгорелия се насред стаята огън. Момчетата бяха седем-осем годишни, а момиченцето — около четиригодишно.

Джеймс коленичи и протегна ръце.

— Елате при мен.

Децата заобиколиха огъня и се хвърлиха в прегръдките му.

— Ти се покатери на гърба ми — нареди Джеймс на най-голямото от децата, а другите две вдигна на ръце. — Ей, не стискай толкова силно, че ще ме удушиш!

Изправи се и забърза назад към стълбите. Когато наближи площадката, видя, че огънят е обхванал целия долен етаж.

— По дяволите! — изруга безпомощно Джеймс.

Но друг път нямаше. Джеймс се спусна надолу по стълбите, и се втурна право през пламъците, като се опитваше да се движи на скокове. Едва сега осъзна смисъла на предупреждението на Яжара. Не усещаше топлината, но всеки път, когато допираше пламъците, го пронизваше изгаряща болка.

Най-тревожното обаче бе, че таванът над главата му издаваше заплашителни звуци. Всеки момент гредите щяха да рухнат и да смажат всичко — включително него и децата. Димът караше нещастните хлапета да кашлят, а от очите на Джеймс течаха сълзи, които му пречеха да вижда.