Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 38

Гурут нареди на двама от шестимата си войници да пазят пленниците и се обърна към Джеймс.

— Едва ли са били само тези тук. Аз ще поведа хората си към долния етаж, а ти и твоите приятели проверете горе.

— И кой според теб трябва да е там?

— Само момчетата от смяната и един писар, Денисън. Шерифът и помощниците му спят в квартирите си. Но като гледам касапницата тук, съмнявам се някой от тях да е оцелял. — Той се почеса по брадата. — Идеално замислено нападение. Знаели са точно кога да ударят, за да срещнат минимална съпротива. — Той махна с ръка и тръгна към стълбището, водещо към долния етаж. Двама от войниците го последваха, като се озъртаха уплашено.

Джеймс кимна на Уилям и Яжара да го придружат и тримата се заизкачваха по стълбата към горния етаж на тъмницата. Тъкмо когато стигнаха средата, се разнесе още една оглушителна експлозия, която ги накара да спрат.

През отвора в горния край на стълбата нахлу дим и прахоляк, а когато тътнежът утихна, чуха гласа на капитан Гурут:

— Насочват се към северната порта!

— След тях! — извика Джеймс без капчица колебание. Тримата се промушиха през отвора в стената и се озоваха на просторна и оживена улица. Джеймс погледна към северната порта и забеляза някакъв едър мъж — стърчеше поне една глава над минувачите. Той си пробиваше безцеремонно път през тълпата, събрала се да види какво става в тъмницата. Джеймс, Уилям и Яжара се втурнаха след него.

Малко преди да стигнат тълпата, Джеймс погледна през рамо и видя, че Гурут и хората му са се счепкали с няколко наемници.

— Останахме само ние! — извика той на Уилям и Яжара.

Зяпачите, които току-що бе разблъскал едрият мъжага, бяха разбутани отново — този път от Джеймс и приятелите му.

— Дайте път! — викаше Джеймс. — Държавни дела!

Тъй като гласът му почти не се чуваше в шумотевицата, се наложи Уилям, който бе по-едър и плещест от него, да излезе напред и да проправя път.

— В името на принца, дайте път! — викаше Уилям.

Ала вече бяха изгубили няколко безценни минути и едрият мъж се бе скрил от погледите им. Тъкмо когато приближаваха кръстовището с пътя, водещ към северната порта, отекна поредната мощна експлозия, последвана от викове и болезнени писъци.

Стигнаха ъгъла и видяха голяма двуетажна сграда, обхваната от пламъци. От долните прозорци струеше дим, а по стените пълзяха огнени езици.

— Боже! — възкликна Джеймс. — Той е запалил сиропиталището! Четири жени и един мъж изкарваха уплашените деца през предната врата. Джеймс изтича при тях.

Мъжът се обърна, хвана го за ръката и извика:

— Някой подпали сиропиталището! Хвърлиха граната през прозореца! — Той посочи с разтреперана ръка. — Лумнаха пламъци и едва успяхме да се измъкнем.

— Има ли деца вътре? — попита Яжара.

Вместо отговор откъм втория етаж долетя писък. Мъжът се закашля и обясни мъчително: