Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 23

Той се хвърли напред и промуши единия. Когато отстъпи назад и издърпа острието, стана, както се беше надявал — другият се препъна в тялото на поваления.

Ятаганът на Юсуф неочаквано изсвистя над главата му — търговецът се бе съвзел от атаката на Яжара.

— Страхотно — промърмори Джеймс. — Шпионинът със сигурност е майстор на сабята!

Повъзвърнали самообладание, двамата пазачи представляваха известна опасност, но истинската заплаха идеше откъм Юсуф.

— Яжара! — провикна се Джеймс. — Отърви ме от тези двамата!

Яжара пристъпи напред и стаята се озари от нова огнена топка — този път червена, — която накара пространството между Джеймс и двамата пазачи да се изпълни с искри и пукот. Вдигналият се дим ги принуди да отстъпят.

Джеймс обаче нямаше време да се любува на гледката, защото Юсуф наистина се оказа опитен противник. Изглежда, почти нямаше шанс да запази кешийския шпионин жив, освен ако не го споходеше неочакван късмет. Ако трябваше да избира, би предпочел да си спаси кожата, вместо да я излага на риск заради търговеца.

Джеймс опита всички трикове, които знаеше, все смъртоносни комбинации от финтове и удари. На два пъти почти успя да прониже Юсуф, но и търговецът на два пъти едва не го порази.

Джеймс направи няколко крачки встрани, за да може да вижда Яжара и другите двама противници. Единият се приближаваше предпазливо към магьосницата, докато вторият очевидно бе решил да помогне на господаря си.

Джеймс знаеше, че сега не е време за излишни колебания. Той нанесе лъжлив удар към дясната страна на Юсуф и когато кешиецът направи опит да блокира, се извъртя рязко и нападна отляво. Преди кешиецът да успее да реагира, Джеймс проби отбраната му и го принуди да отскочи. Така скуайърът се озова в обсега на приближаващия се пазач, който замахна хоризонтално с оръжието си, опитвайки се да му отсече главата.

Скуайърът приклекна чевръсто, после се изправи и промуши противника си в гърдите. След това отскочи надясно — предполагаше, че Юсуф ще го нападне, — падна на пода, претърколи се и чу свистенето на ятагана над главата си. Както се беше надявал, Юсуф се бе забавил, за да не се спъне в трупа на своя подчинен, и това осигури време на Джеймс да се изправи.

С крайчеца на окото си забеляза, че Яжара и последният пазач са вкопчени в схватка. Младата жена въртеше тоягата като опитен боец, отбиваше с металните наконечници ударите на сабята и нападаше на свой ред. Един по-силен удар по главата на противника й и боят щеше да приключи.

Този път Юсуф тръгна в атака, отпуснал ятагана, като внимателно заобикаляше противника си. Джеймс зърна няколко бали с платове вдясно и се приближи към тях, за да ги използва за прикритие. Знаеше, че е въпрос само на време кой от двамата пръв ще допусне грешка. Умората и изтощението бяха фактори, с които никой от тях не бе в състояние да се справи. Лицето на Юсуф бе изпънато и съсредоточено — вероятно и на него му минаваха същите мисли.

Джеймс застина неподвижно, сякаш се двоумеше как да постъпи — като същевременно се надяваше Юсуф пръв да подхване атака. Търговецът обаче също предпочиташе да изчака. И двамата дишаха тежко.