Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 30

Старият Джийтър сбърчи озадачено белите си вежди. Джордж нямаше вид на озадачен. Нямаше никакъв вид. Безизразното лице на издялан от дърво индианец пред магазинче за тютюн и цигари. Момичето беше пребледняло, изглеждаше напрегнато. Продължих напред.

— Когато се върнах в „Ел Милано“, установих, че Хокинс е пуснал Марти Естел и телохранителя му в апартамента на госпожица Хънтрес да я чакат там. Марти имаше новини за нея — че Арбогаст е убит. Това я навежда на разумната мисъл да остави на мира младия Джийтър за известно време… поне докато полицията се успокои. Предвидливо момче е тоя Марти. Далеч по-предвидлив, отколкото може да се допусне. Например знаеше за Арбогаст, знаеше, че господин Джийтър е бил тази сутрин при Ана Холси, разбрал е някак си, че аз съм поел случая — може и самата Ана да му е казала, не бих се учудил. Наредил да ме проследят до кантората на Арбогаст и обратно, по-късно разбрал от приятелите си в полицията, че Арбогаст е бил убит, и прищракал, че аз не съм им съобщил това. Така че ме пипна натясно и вече можехме да бъдем дружки. Тръгна си, след като ми съобщи това, и аз пак останах сам в апартамента на госпожица Хънтрес. Но този път, без някаква особена причина, се разтършувах. И открих господин Джералд в спалнята, в един дрешник.

Бързо приближих до момичето, извадих от джоба си малкия пистолет и го сложих в скута й.

— Да сте го виждала преди?

Гласът й прозвуча някак напрегнато, но сините очи ме гледаха спокойно.

— Да. Мой е.

— Къде го държахте?

— В чекмеджето на масичката до леглото.

— Сигурна ли сте?

Тя се замисли. Двамата мъже не помръдваха. Устните на Джордж затрепкаха в ъгълчетата. Изведнъж тя заклати глава, някак странично.

— Не. Струва ми се, че го вадих да го показвам на някого… не разбирам много от пистолети… и го оставих на полицата над камината във всекидневната. Впрочем почти съм сигурна, че беше така. Показвах го на Джералд.

— Значи е можел да посегне към него, ако някой се опита да му върти номера?

Тя кимна разтревожена.

— Какво искате да кажете с това, че… е в дрешника? — попита забързано с тънко гласче.

— Знаете. Всички в тази стая знаят какво искам да кажа. Знаят, че нарочно ви показах този пистолет. — Отдръпнах се от нея и се обърнах към Джордж и господаря му. — Мъртъв е, разбира се. Прострелян в сърцето… вероятно с този пистолет. Оставен беше до него. Затова именно е бил оставен.

Старият направи една крачка, спря и се подпря на масата. Не бях сигурен дали пребледня, или вече си беше блед. Втренчи студен поглед в момичето. Произнесе много бавно, през стиснати зъби:

— Проклета убийца!

— Дали не би могло да е самоубийство? — попитах с насмешка.

Извърна глава към мен. Видях, че тази мисъл го заинтригува. Почти кимна.

— Не — рекох. — Не ще да е било самоубийство.

Това по-малко му хареса. Лицето му се наля с кръв, вените на носа му се удебелиха. Момичето захлупи с длан пистолета в скута си, сетне леко обхвана ръкохватката, палецът й се плъзна много бавно към предпазителя. Не разбираше много от пистолети, но поне толкова знаеше.