Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 32

Мълчание.

Най-сетне погледнах стария Джийтър. Очаквах и той да е измъкнал револвер, но не беше. Просто стоеше там — със зейнала уста, потресен, подпрял се върху черната мраморна маса, треперещ.

— Боже мой! — прошепна той. — Боже мой!

— За вас няма бог… освен парите.

Зад гърба ми изскърца врата. Извърнах се рязко, но не си струваше трудът. Един глас изръмжа с британско произношение на тексаски кравар:

— Горе ръцете, мой човек!

Икономът, тъй английският иконом, стоеше на прага, стиснал устни, с пистолет в ръка. Момичето извъртя китка и крайно небрежно го простреля някъде в рамото. Той изквича като заклано прасе.

— Изчезвай, пречиш — рече тя хладно. Той побягна. Този път стъпките му се чуха.

— Ще падне — обади се момичето. Вече стисках лугера в дясната си ръка, макар и малко късно, както винаги. Обърнах се заедно с него. Старият Джийтър стискаше масата, лицето му сиво като паве. Коленете му се подгъваха. Стиснал в носна кърпа кървящата си китка, Джордж стоеше и го гледаше цинично.

— Да пада — рекох. — Долу му е мястото.

Той падна. Изкриви глава. Устата му увисна. Преобърна се по хълбок на килима, присви се, вдигна колене. От устата му протече слюнка. Лицето му стана мораво.

— Иди да извикаш полицията, ангелче — рекох. — Аз ще ги наглеждам.

— Добре — каза тя и стана. — Но се нуждаете от доста помощ в частното си детективстване, господин Марлоу.

Лъскава черна буболечка с розова глава пълзеше бавно по старото изподраскано бюро. Пълзеше и се клатушкаше като възрастна жена, отрупана с пакети. Като стигна края на бюрото, стъпи право във въздуха, падна по гръб върху мръсния кафяв линолеум, поразмаха няколко тънки немощни крачка във въздуха и се престори на умряла. След минута пак протегна крачета, успя да се преобърне и се заклатушка към ъгъла на стаята.

Бях тук вече цял час, самичък. Изподрасканото бюро беше в средата на стаята, до стената имаше друго, до него месингов плювалник върху подложка, на стената бе окачен полицейски високоговорител, имаше три смачкани мухи, миришеше на изстинали пури и на стари дрехи. Имаше и две твърди кресла с плъстени възглавнички и два обикновени стола без възглавнички. Прахът от абажура на тавана е бил избърсан за последен път по време на първия мандат на Кулидж. Вратата се отвори рязко и в стаята влязоха Финлисън и Сиболд. Сиболд си беше все тъй спретнат и гаден, но Финлисън изглеждаше състарен, износен, белезникав. В ръката си държеше купчина документи. Седна зад бюрото насреща ми и ме загледа студено, напрегнато.