Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 29

— Нека се върнем малко назад в историята — предложих аз. — Всички сме наясно с положението. Знам, че Джордж е наясно, макар че не му се полага, бидейки от прислугата. Знам, че госпожица Хънтрес е наясно. Разбира се, и вие също, господин Джийтър. И така нека видим с какво разполагаме. Имаме сума ти неща, които не пасват, но аз съм умен. Въпреки всичко ще ги напасвам. Първо, цял наръч фотокопия на полици от Марти Естел. Джералд твърди, че не ги е давал, а господин Джийтър отказва да ги изплати, но наема един графолог на име Арбогаст да провери подписите, за да види дали са автентични. Излиза, че са истински. Този Арбогаст може да е свършил и други работи. Не знам. Не можах да го попитам. Когато отидох да се срещна с него, беше мъртъв — прострелян три пъти, както разбрах по късно, с револвер калибър двайсет и две. Не, не казах на полицията, господин Джийтър.

Високият белокос мъж изглеждаше направо шокиран. Мършавото му тяло се затресе като тръстика.

— Мъртъв ли? — прошепна той. — Убит?

Погледнах Джордж. Той не трепна. Погледнах момичето. То седеше мълчаливо, изчакваше, стиснало устни.

— Съществува само едно основание да се предположи, че неговото убийство има нещо общо с работите на господин Джийтър — продължих аз. — Арбогаст е бил застрелян с револвер калибър двайсет и две… а в нашия случай има един човек, който носи такъв револвер.

Продължаваха да ме слушат. И да мълчат.

— Нямам представа защо е бил убит. Не беше опасен за госпожица Хънтрес, нито за Марти Естел. Беше твърде дебел, за да щъка насам-натам. Струва ми се, че е попрекалил с хитростта си. Бил е нает само да удостовери подписите, а той решил да научи повече, отколкото му се е полагало. А след това е прекалил и с догадките, възможно е дори да е опитал малък шантаж. И някой го е очистил днес следобед с двайсет и втори калибър. Добре, мога да понеса това. Не го познавах. И така, отидох да се срещна с госпожица Хънтрес и след сума пазарлъци с тоя алчен хотелски детектив успях да се срещна с нея, побъбрихме, сетне господин Джералд изникна отнякъде, друсна ми един по ченето, прекатурих се и си ударих главата в крака на стола. А когато дойдох на себе си, в заведението нямаше жива душа. Върнах се у дома. Там заварих оня с револвера двайсет и втори калибър и една откачалка на име Фриски Лейвън, със смърдящ дъх и много голям патлак, което вече е без значение, защото го застреляха тая вечер пред дома ви, господин Джийтър… докато се мъчеше да спре колата ви. Ченгетата знаят за случая, вече идваха да ме разпитват, защото другият с револвера калибър двайсет и две е брат на откачалката и си помислил, че аз съм го застрелял, та се помъчи да ме очисти. Но не стана. Дотук две убийства. Сега стигнахме до третото, най-важното. Върнах се в „Ел Милано“, защото май вече не беше здравословно за господин Джийтър да се разкарва насам-натам. Имаше си някой и друг враг. Дори по всичко личеше, че той е трябвало да бъде в колата тази вечер, когато Фриски Лейвън стреля по нея — но това, разбира се, е било нагласена работа.