Читать «Смъртта е занимание самотно» онлайн - страница 137

Изведнъж всичко свърши.

Шранк отхлаби хватката.

Какво стана, сепнах се, какво? Какво!

Той ме пусна.

Сграбчих го, за да го блъсна, но сякаш хванах кукла, изгубила способността да ръкомаха. Все едно, че държах труп, изскочил ненадейно от гроба, който искаше да се върне пак там.

Предал се е, помислих. Премислил е и се е предал. Знае, че той трябва да е последният. Знае, че не може да ме убие, това не се полага.

Такова е било решението му наистина и сега, придържайки го, огледах лицето му, бяло и призрачно, и гримасата, с която казваше: най-сетне си свободен, потегляй към нощта, въздуха и живота. Видях в мрака очите да се смиряват пред ориста си, когато устата се отвори, сви ноздрите и пусна последния му дъх. Всмукна черна вода и потъна, изгубено същество, поело да дири последната си загуба.

Като бездушна кукла го оставих в клетката и сляпо се заблъсках към вратата, измъкнах се, издигнах се нагоре с безумното желание да бъда вечно жив, да срещна мъглата, да срещна Пег, да я открия в тоя ужасен, прокълнат свят.

Излязох на повърхността и се озовах сред мъглата, която се превръщаше в дъжд. Подавайки глава, издадох силен крясък — от радост и от скръб. Душите на всички ония хора, умрели, но не желаещи да мрат през миналия месец, простенаха чрез мен. Задавих се, повърнах, едва що не потънах, ала успях да стигна до брега, измъкнах се навън, седнах и зачаках на моста.

Някъде в горния свят чух да спира кола, врата да се затръшва, бягащи стъпки. Дълга ръка се протегна в дъжда, нечии пръсти ме сграбчиха за рамото и ме разтърсиха. Лицето на Кръмли, като на жаба през стъкло, се появи във филмов грос. Приличаше на полудял баща, надвесващ се над удавения си син.

— Добре ли си, жив ли си, добре ли си?

Кимнах задъхан.

Зад него се появи Хенри, душеше въздуха, търсеше гадни миризми, но напразно.

— Добре ли е? — запита Хенри.

— Жив съм — обадих се и го осъзнах. — О, боже, жив съм!

— Къде е Подмишниците? Имам да му връщам един заради Фани.

— Вече му го върнах, Хенри.

Кимнах към лъвовата клетка, където едно прясно привидение се поклащаше като прозрачно желе зад решетките.

— Кръмли — казах, — бараката му е натъпкани с доказателства.

— Ще проверя.

— Къде, по дяволите, изчезнаха и двамата?

— Оня идиот шофьорът излезе по-сляп и от мене. — Хенри опипа бордюра на канала и седна от едната ми страна. Кръмли седна от другата, краката ни почти опираха до черните води. — Не можа да намери участъка. Къде е той? И него трябва да набия.

Засмях се хрипливо. От ноздрите ми рукна вода.

Кръмли се наведе да ме огледа.

— Ранен ли си?

Да, но невидимо, помислих. Подир десет години, в някоя тъмна нощ всичко ще изплува. Не вярвам Пег да се подразни от малко викове, тъкмо ще си приложи майчинските чувства.

Изведнъж ми се прииска да й позвъня. Пег, ще кажа. Омъжи се за мен. Ела тази вечер, върни се у дома. Ще гладуваме, но ще живеем. Омъжи се за мен най-после, Пег, опази ме от самотниците, Пег.