Читать «Смъртта е занимание самотно» онлайн - страница 123

Стори ми се, че чувам шума от автомобилите под прозореца на госпожа Гутиерес. Луда жена. Би трябвало да е затворила отдавна.

— Благодаря за търпеливото изчакване — изрекох.

— Хей, драги, какво става? — чух зад гърба си.

Затворих и се извърнах.

Висок кльощав мъж с прозрачна водна капка в края на тънкия нос газеше към мен през хартиения прилив. Прикова ме с жълтеникав поглед.

— Звъннах преди половин час — кимнах към телефона — и сега прекъснах връзката.

Той се взря в телефона, почеса се по главата, накрая загря. Посъбра сили за усмивка и отбеляза:

— Май съм откачил.

— Прочетохте ми мислите.

Стори ми се горд от това, че е забравил за телефона; най-приятно е да се изненадваш от самия себе си.

— Хей, драги — продължи, родил нова мисъл на мястото на първата. Бе от бавните мислители. — Ти да не би да си ченгето?

— Не съм. Я кажи, това ти ли си го писал? — Подадох му страницата от „Янус: вестник на зелената завист“ с ужасно тъжното обявление в най-долната колонка.

Огледа текста с присвити очи.

— А, не, не съм. То е от платените. Някой го е изпратил.

— А да си се замислял каква беля може да стане с едно такова обявление?

— А, драги, ние не ги четем. Само ги отпечатваме. Това е свободна страна, нали знаеш? Я да го видя? — Дръпна страницата и се зачете, като движеше устни. — Аха, да. Това било. Странно е, нали?

— Ти не разбираш ли, че някой може да го види и да му повярва?

— Негова си работа. Хей, слушай, я да ми се махаш от живота! — Хвърли вестника към мен.

— Не мърдам без домашния телефон на тоя злодей!

Изгледа ме с невярващ поглед, после се засмя.

— Не даваме секретна информация. Ясно, искаш да му пишеш. Ние ще предадем писмото. Или той сам ще си го прибере.

— Бързо е. Има смъртен случай. Покойната… — Изчерпах си горивото и отместих очи към хартиения океан на пода, после, без да мисля, измъкнах от джоба си кутийка с кибрит.

— Тук плаче за пожар — подметнах.

— Какъв пожар?

Той сведе очи към целогодишната камара от хартиени топки, празни бирени кутии, изтървани хартиени чаши и стари опаковки от сандвичи. Обзе го неимоверно чувство на доволство. Очите му направо заиграха, като видя пет-шест непромокаеми картонени кутии от прясно мляко, които се надпреварваха да произвеждат пеницилин до нечии мъжки шарени долни гащи, придаващи на заведението изискан вид.

Запалих клечка, да му привлека вниманието.

— Хей! — викна той.

Духнах първата клечка, за да потвърдя, че съм готов на преговори, ала когато оня не изрази готовност, запалих втора.

— Ами ако я пусна на пода?

Той повторно го огледа. Хартиените боклуци преливаха и покриваха глезените му. Ако бях пуснал клечката, пламъците щяха да го стигнат за по-малко от пет секунди.

— Няма да я пуснеш — заяви.

— Няма ли? — духнах я и запалих трета.