Читать «Магазин за злоба» онлайн - страница 5

— А, ще продадеш, ще продадеш. И ще се радваш, че си останал жив. Ама преди т’ва искам да те питам, откъде я взимаш цялата тая Злоба.

Магазинерът се изправи иззад тезгяха. Видимо сърдит.

Гневно рече:

— Бих желал да напуснете магазина ми. Ако няма да купувате, а ще се заяждате, по-добре си тръгвайте.

Мъжът със светлокафевия шлифер отново се заоглежда и нареди:

— Давай тука цялата злоба и казвай цена, докато съм още на кеф.

И започна да вади от шлиферите пачки със стодолорави банкноти. По някое време се спря, колкото да плесна една платинена кредитна карта „Виза“ на тезгяха. После продължи да трупа пачките.

Магазинерът смени тона.

— Виж к’во бе, приятел, знаеш ли по колко откачени пъдя оттука всеки ден?

Човекът със шлифера се засегна:

— Според тебе мангизите да не са фалшиви? Ако искаш ги вземи и отиди ги провери в банката. Аз ще чакам пред магазина. И без това не мисля, че можеш да ме прецакаш.

— Съжалявам, готин. В магазина има злоба точно за десет милиона долара. Дори да успееш да ги извадиш, редовните ми клиенти ще са недоволни, щото трябва да чакат поне година докато успея да им доставя техните дози.

— Значи я извличаш от себе си? — учуди се странникът.

— Това не те засяга. Освен това е фирмена политика да не продавам всичката злоба само на един човек. Ще вземе да полудее. Или да умре.

Мъжът с шлифера се надвеси над тезгяха. Колкото и малка част от лицето му да се виждаше, заради голямата шапка, все пак изглеждаше ужасно заплашителен.

— Значи отказваш да продадеш цялата злоба. На мене?!

— Да. Разкарай се. — започна да се отегчава магазинерът.

— Добре. — каза клиентът. — Магазинът ти ще изчезне.

И си тръгна.

Шест дни изминаха нормално. Клиентите идваха и си отиваха. Всеки разказваше защо е дошъл да си купи злоба и получаваше точно толкова, колкото е платил.

Някои купуваха повече, други по-малко. Никой обаче не искаше всичката.

Едно утро, обаче до магазина избухна бомба. Според очевидци била кола-бомба с шофьор-камикадзе. Странно обаче, полицията така и не успя да открие трупа на шофьора.

Бяха изпочупени прозорците на сградите по цялата улица. Единствения прозорец на Магазина също. За щастие, в последния момент, преди да избухне, колата се беше отклонила и не се бе взривила точно пред магазина. Той обаче бе опушен и навсякъде около него миришеше на изгоряло.

* * *

Човекът, който искаше да купи всичката злоба в магазина, отново се появи. Влезе забързано, спря се пред тезгяха и попита:

— Още ли не искаш да продаваш цялата стока?

Магазинерът му овърна:

— Не. Мисля, че когато злобата се продава равномерно, тя е от полза за повече хора.

— Взривът пред магазина не беше случаен.

— Заплашвате ли ме, господине?

— Да. Ако не ми продадеш всичко, ще ти се случат още нещастия.

— Ако още нещо гадно сполети магазина ми, ти ще умреш.

Мъжът с шлифера и високата старовремска шапка замислено отбеляза:

— Боя се, че това е невъзможно.

И си тръгна.

След няколко дена, отнякъде в Магазина се появиха хлебарки. Бяха милиарди, пълзяха неистово по пода и стените, издавайки църкащи звуци. Катереха се дори и по тавана — бързи и подвижни, черни, прилични на огромни лъскави подвижни копчета.