Читать «Магазин за злоба» онлайн - страница 4

Въпреки невероятната му косматост, младежът изглеждаше плах. Сякаш всеки момент щеше да излезе и да си тръгне от Магазина.

Продавачът го подкани:

— Заповядайте… Какво ще желаете?

Младежът се притесни:

— Ами тука пише, че продавате злоба…

— Да. Така е. Само, че трябва да имате 100 000 долара в брой за да си купите един милиграм, а същото и да ми кажете причините, които са ви довели в Магазина.

— А купената от вас злоба как може да ми помогне?

— Тя ще ви помогне да постигнете нещата, за които мечтаете. Ако желаете да постигнете нещо за кратки срокове, един милиграм ще ви е достатъчен. Ако пък самото естество е такова, че се налага да чакате дълго, ще трябва от време на време да посещавате Магазина.

И как по-точно ще ми помогне?

— От време на време ще получавате пристъпи на сила и злост. Не чак дотам, че да нараните някой, но в точно подбрани моменти ще бъдете агресивен и целенасочен.

Младежът се замисли. След това явно се реши и каза:

— Добре. Съгласен съм. Какво казахте, че трябва да направя?

— Да поставите 100 000 в брой на тезгяха пред вас.

След това да ми обясните причините, поради които купувате злоба.

Младежът тупна платнена торбичка на тезгяха. В нея явно имаше пари, бе дошъл подготвен.

След това промърмори:

— Ами знаете ли, искам да си купя Злоба понеже съм девствен.

Продавачът не показа нищо с израза на лицето си. Не спомена нищо от сорта на: „Наистина ли?“ или пък „Как може? Та ти си към двайсет и пет годишен“.

Просто се наведе и започна да ровичка някъде назад и вдясно от тезгяха. Чу се скърцане от плъзгането на тежка метална врата и после шум от зтварянето и.

Магазинерът се изправи постави едно мъничко шишенце на тезгяха. Поясни:

— Можете да го отворите и изпиете по всяко време. Действието му започва да се проявява след няколко минути.

Младият мъж посочи мъничкото шишенце:

— И това ще ми помогне да не ме е срам и да е се ужасявам всеки път, когато гожоря с жена?

— Да. А също така ще станете по-настойчив и твърд спрямо отношенията си с всички.

Младежът прибра грижливо шишенцето и напусна магазина.

3.

Постепенно Магазинът стана известен и започнаха да идват клиенти от различни щати. Някои дори бяха от други държави.

Един ден влезе клиент, много странно облечен и със също толкова откачено държане. Почти не погледна Продавача, а взе да зяпа обстановката. Небрежно отбеляза:

— Т’ва място гъмжи от магии.

Продавача вежливо попита:

— Ще купувате ли, мистър?

Едва сега мъжът, който бе навлечен с шлифер и голяма мека старовремска шапка погледна към магазинера и каза:

— Да. Купувам всичко.

— Всичко?

— Аха.

— Не продавам цялата злоба наведнъж, мистър. Няма да има за другите клиенти.