Читать «Магазин за злоба» онлайн - страница 3

Оставете свободен центъра му. Той е запазен за Дама Пика…“

Собственикът се усмихна доволен. Най-после бе намерил станцията, която му вършеше работа.

Вратата се отвори и в магазина плахо влезе клиент.

Беше нисичък и слаб, плешив с гъста брада на лицето, под която се виждаха следи от изгаряния. Бе облечен в евтини бежови панталони и бяла риза, която изглеждаше като извадена от музей.

— Здравейте. — поздрави нервно човечецът. По лицето му се забелязаха леки тикове. — Вие нали продавате злоба?

— Здрасти. — отвърна собственикът. — Обаче е скъпа и освен това трябва да кажете причини, поради които я купувате.

— Дано не е много скъпа. — каза човечецът и измъкна смачкан плик от джоба си. — Тук е цялата ми заплата.

— Мисля, че ще се спазарим. — усмихна се обнадеждаващо продавачът. — Искам да знам защо купувате злоба?

Дребният мъж застана току пред тезгяха и започна да разказва:

— Ами искам да си купя злоба, защото всички ме тормозят. Аз съм учител по химия. Прякорът ми е Тиъдър Елемента. Всички ученици ме наричат така, даже някои от колегите. Просто съм малко по-плах от нормалните хора и те някак си го усещат. Всеки ден ме тормозят и подиграват. Замерват ме с разни неща, мажат ми стола или бюрото с лепило, закачат ми разни бележки или ваденки с неприлични надписи. Не ми дават да говоря в час, понеже целия клас се надпреварва да ме обижда.

— Винаги ли е било така? Имам предвид още като станахте учител ли почнаха да ви тормозят или по-късно? И винаги ли сте бил… страхлив?

— Не. Когато започнах за първи път да преподавам не беше така. По-късно стана един инцидент в час. Неуспешен химически опит. — мъжът тъжно посочи белезите от изгаряния полуприкрити от гъстата му брада.

— Ако правилно съм разбрал… инцидента е бил организиран от ученици нали? Неуспешният химически опит. Мръсните хлапета са ви скроили номер, така ли е?

— Ами, може да се каже. Да, ученици ми направиха това.

— Добре. Цената на милиграм злоба е 100 000 долара.

Малкият наплашен човек сякаш щеше да заплаче.

Промълви:

— Ама аз нямам толкова…

Продавачът ведро го успокои:

— Добре. Понеже сте първият ми клиент, ще получите една доза безплатно. И искам да ви помоля да посочите „Магазинът за Злоба“ на всичките си приятели и познати.

Продавачът загърби за момент клиента си. Приклекна и от голяма метална каса, поставена на около два метра зад тезгяха, извади мъничко шишенце. После затръшна мощно вратата на сейфа и разбърничка разните заключващи джаджи по нея.

Продавачът постави шишенцето на тезгяха. Мускалчето бе кафяво, с алуминиева капачка отгоре.

Собственикът на магазина поясни:

— Тази доза ще ви стигне за около месец. И ако мислите, че ви е свършила работа, моля елате да ми разкажете към какво ви е подтикнала. Напълно безплатна е.

Брадатият учител се пресегна и сграбчи отчаяно шишенцето. Понечи да си тръгне.

Продавачът отново го подсети:

— И не забравяйте. След един месец ви чакам тук за да ми разкажете какво се е случило.

Вторият клиент, който влезе в Магазина за злоба, беше облечен във виснали избелели дънки и широка безформена тъмносиня блуза. Беше младеж, не повече от двайсет и четири — годишен, с дълга черна и чуплива коса, която му стигаше почти до раменете. Лицето му също беше обрасло — бакенбардите бяха огромни, като на руски поет от 19 век. Те се сливаха с рядката му индигово черна брада. Веждите му също се допираха — образуваха един гъст космат черен корниз в горната част на лицето на младежа.