Читать «Магазин за злоба» онлайн - страница 7

Звънна на фирмата за борба с паразити. Когато чуха за какво става въпрос му се извиниха и му казаха, че в момента нямат свободни хора. Посъветваха го също така да си провери канализацията щом толкова често има проблеми с най-различни гадини.

Магазинерът отвори вратата и успя да прогони повечето твари с една метла. От другите се отърва по начин, известен на малцина посветени.

Същата нощ сънува кошмари. Събуждаше се едновременно ужасен и възбуден, когато усещаше да се докосват до него отново в кошмарите му.

На следващия ден, малко след като слънцето залезе в магазина влезе мъжът, който искаше да купи всичко.

Беше облечен в черен шлифер до коленете, черни панталони и черна шапка с огромна периферия, която на всичко отгоре беше и висока, и представляваше необикновена смесица между бомбе и цилиндър. Поздрави:

— Здравей? Как си днес?

— Здрасти. — омърлушено каза собственикът.

— Реши ли нещо по въпрсоа за стоката?

— Да. Продавам я. Всичката, ако успееш да извадиш десет милиона зелени.

— Имам ги. Отвън чака бял микробус, марка „Мерцедес“.

Вратите са отключени. На дясната седалка има две куфарчета „Самсонайт“. И те са отключени. Вземи ги и ги донеси.

Магазинерът излезе. Всичко беше както казваше мъжът с шлифера. Внесе куфарчетата в Магазина, заключи внимателно входната врата и изсипа парите на тезгяха.

Изглеждаха истински. За всеки случай провери наслуки няколко пачки с една ултравиолетова лампа, която измъкна от едно от чекмеджетата на тезгяха.

После прибра парите в куфарчетата и ги занесе до тъмнозелената издраскана каса, която се намираше в десния заден ъгъл на магазина. Сложи куфарчетата в нея и започна да вади мъничките шишенца със злоба.

Странният клиент го спря:

— Не. Първо да подпишем. Искам всичко да е законно.

От вътрешния ляв джоб на шлифера извади два листа.

Бяха договори. За имената бяха оставени празни места.

Иначе пишеше, че /……празно място/ продава всичката злоба на /…отново празно място/ за 10 милиона $. Договорите изглеждаха напълно редовни.

— Как се казваш, приятелю?

— Джузепе Балсамо. — отвърна собственикът.

— А не си ли известен също и като граф Калиостро?

— Да.

— Е, аз също съм благородник. — с насмешка каза клиентът.

Извади златна химикалка „Паркер“ и подписа и я подаде на Магазинера. Той също подписа, без почти да погледне.

Чувстваше се съкрушен. Преди години използваше хората и дори понякога ги мамеше с евтини магии. А сега веднъж да реши да помогне и виж какво стана. Взеха му всичко, дори и малкото радост, която можеше да достави.

Клиентът прибра Договора, излезе до буса и влезе след малко с черна тумбеста кутия с ключалки. Беше тъмносиня и малко приличаше на медицинска чанта.

Прибра всичките шишенца със Злоба, поставени на тезгяха и каза:

— Чао, друже. Мисля, че някой ден пак ще се видим с тебе.

И излезе.

Джузепе Балсамо се строполи на стола зад тезгяха, сломен. Щеше да му трябва поне година за да извлече от себе си достатъчно Злоба за да може да я продава отново. В друг град. Не, най-добре в друга държава. И да помага на безхарактерните и слаби психически люде.