Читать «Магазин за злоба» онлайн - страница 2

В малката и затъмнена територия на магазина се виждаха още и някои съвсем дребни предмети и украшения, направо захвърлени в мраморни кутийки /полуотворени/, на земята. Виждаха се кръстове, но имаше и езически символи, изработени от сребро или злато. Имаше гривни, както и накити за врат. Често се виждаха различни и шарени полускъпоценни камъни, на които хората отдават мистично значение, поместени в железен или меден обков и привързани към верижка.

Всички ненужни вещи и предмети, обаче се намериха в задната и по-мрачна половина на магазина.

В предната и по-светла част се мъдреше тезгяхът.

2.

Едно мургаво и височко хлапе влезе в Магазина за Злоба. Беше с къдрава коса и големи устни, облечено в тъмносини джинси, черни сандали и виолетова тениска.

Момчето огледа учудено странностите около себе си и попита:

— Какво продавате тука?

Собственикът отвърна:

— Злоба. Искаш ли?

— Лъжеш. — каза хлапето. — Казаха ми, че тука се продават чаркове за компютри.

Магазинерът млъкна за момент. Не му се искаше да спори с първият си клиент.

— Искам мишка 4 Ди. И да е оптична. — не се отказваше хлапето.

— Каква мишка искаш? — поинтересува се магазинерът.

— 4-ди. Оптична. И по-бързо.

Собственикът бръкна някъде изпод тезгяха и извади мишка. Жива. Беше малка, с леко рошава светлосива козина и леко църкаше; с няколко октави по-ниско от щурец. На челото и имаше закрепени малки розови очилца, сякаш от детска кукличка.

Магазинерът я подаде на хлапето.

— Ето. С четири крачета е, както искаше. И не знам дали е оптична, ама има очила.

Хлапето погледна мишката и запищя. Викайки, избяга от магазина, като заплашваше, че ще доведе баща си.

Крясъците му огласиха цялата улица.

Собственикът на магазина въздъхна тежко. Вдигна рамене и започна да наглася станцията на радиото. Търсеше една точно определена, една която по много неща се различаваше от другите.

Мъжът, който държеше Магазина за Злоба бе облечен в черни дрехи. Те обаче бяха също толкова странни и по един определен начин се разпростираха около него. Нико й не можеше да каже със сигурност дали човекът е облечен в черен старомоден костюм, и дали върху него носи някакъв вид наметало, което от време на време се вееше зад него. Защото пелерината по някакъв начин се сливаше с дрехите под нея.

Радиото бе някаква неизвестна марка и кротко си стоеше на тезгяха. Бе очукано, дръжката му бе залепена с тиксо и някак си не можеше да бъде обхванато от погледа, но вършеше работа. От радиото се чу следното:

— „…… След като запалите свещта пред огледалото, вземете колода карти. Отделете внимателно настрана Дама Пика. Останалите карти ги скъсайте точно наполовина. Вземете лепило от кости и започнете лепите картите с лицата напред върху огледалото.