Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 99

Събудих се в 11 сутринта напълно омаломощена от часовата разлика. Със замаяна глава отворих кепенците на прозорците. О! — не успях да се въздържа, ето защо всички искат да са тук. Километри безупречно поддържана морава се стелеха към Средиземно море, а то проблясваше все едно е античен диамант, какъвто излагат върху кадифени възглавнички във „Фред Лейтън“ на „Медисън“. На кого му пука, че няма никаква храна тук? Човек се чувства заситен от самата гледка. Фактът, че бившият ти годеник си е намерил нова годеница, изведнъж вече няма толкова огромно значение.

На вратата ми се почука и влезе пиколо. Носеше сребърен поднос, претоварен с багети, кроасани и портокалов сок. Най-отгоре имаше бележка:

Срещи и съвещания цял ден. Забавлявай се край басейна. Ще те взема в седем за коктейла. Страшно се радвам, че дойде. Патрик.

Помните ли онези бикини от „Ерес“, по които въздишах при осуетеното пътуване с яхтата на испанския крал? Е, вече не изпадах в истерия поради липсата на възможност да ги облека там, след като ми се отваряше далеч по-добрата възможност да ги облека тук. „Дю Кап“ се оказа огромен манеж за модни изяви. Направо идеалното място за бикини с проблясващи сребърни токи на ханша.

Прекосих бара и се насочих към басейна, който е на ръба на скала, надвесена над морето. Точно се канех да се настаня в шезлонг, и нечий глас ме повика:

— Ей, ела при мен!

Оказа се Джаз Конесей. Кого друг очаквате? Беше се изтегнала като кафява бишкота върху снежнобял пешкир.

— Здрасти — поздравих.

— Сломяваш ме! — заяви тя, загледана в бикините ми.

— Какво? — попитах.

— Сломена съм — обясни Джаз.

— Защо?

— Заради бикините ти.

— Нещо не наред ли има?

— Не, не. Сломена съм в положителен смисъл. Изключително готини бикини. Правя ти комплимент.

— Много ти благодаря, Джаз. И аз съм сломена от твоя избор — отвърнах.

Беше с щампован бански и около врата й имаше намотани повече диаманти, отколкото са холивудските звезди на червения килим, отправили се към церемонията за раздаването на наградите „Оскар“. Вътрешно си помислих, че като М. П. Р. малко се е престарала да си придаде хипарско-шикозен вид.

— Жан-Жак — извика Джаз на момчето, което надзираваше басейна, — донеси на приятелката ми пешкир. — Обърна се към мен и обясни: — Просто не е редно да легнеш на стол точно край този басейн. Тук всички предпочитат белите пешкири.

— Мислех да си наема кабинка — споделих.