Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 100

— Недей — разубеди ме Джаз. — Много са затворени. Никой няма да те забележи, а нали искаш да те видят?

Последвах инструкциите на Джаз и се изтегнах до нея върху бяла постелка.

— Умирам от глад — промърморих. — Ще си поръчам сандвич. Искаш ли нещо?

— Не, аз съм на диетата на „Дю Кап“.

Оказа се, че предлаганата диета на хотел „Дю Кап“ се състои от безкрайни коктейли „Белини“, фъстъци и солени бисквити. Както Джаз правилно ме осведоми, фъстъците са много по-вкусни от сандвичите, които дори в „Холидей Ин“ са по-добри.

— Е, написа ли вече материала за мен? — поинтересува се Джаз.

— Да — излъгах. От редакцията настояваха да го получат веднага, но как да вляза вътре, когато имах възможност да придобия такъв великолепен тен? — Ти какво правиш тук? — полюбопитствах.

— Да правя? Нищо не правя! Придружавам един приятел, който ще покаже шест филма.

— Гледала ли си нещо хубаво?

— Още не съм ходила на прожекция, но всички говорят за филма, който ще въртят днес следобед. На някакъв режисьор от Ел Ей. Бил страшно нашумял и всички го хвалят колко е готин. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Разбира се, защо не? — съгласих се. — Как се казва филмът?

— „Дневникът“. Всички твърдят, че бил смешен като филмите на Уди Алън, когато все още правеше забавни филми.

Тръгнахме от хотела в четири. Неизвестно как Джаз бе успяла да ангажира единствения шофьор под наем в Антиб с открит джип. Излязохме от алеята пред хотела и поехме по крайбрежния булевард.

— Какво ще облечеш за коктейла тази вечер? — изкрещя Джаз, за да надвика вятъра, развяващ косите й.

— „Маккуин“. Патрик ми я купи.

— Унищожително! Била си с Патрик Сакстън и той ти е купил рокля? Невероятно.

— Не съм „била с него“, а просто съм с него. Дори не го познавам добре.

— Прочети. Това е информацията за филма.

Хвърлих поглед върху листа, който ми подаде. На него пишеше:

„Дневникът“

комедия

сценарист и режисьор: Чарли Дънлейн

Чарли? Чарли не правеше печеливши смешни филми. Той правеше нискобюджетни интелектуални филми, които никой никога не гледаше. Не ми стигаше, че бях открита полумъртва от безнадежден филмов режисьор, а сега той се оказваше всеобщият любимец на филмовия фестивал в Кан.

— Джаз, не мога да дойда. Трябва да предам материала си. — Потупах шофьора по рамото и помолих: — Бихте ли ме оставили тук, моля?

Той отби, бързо изскочих от колата.

— Но нали каза, че си написала материала? — възмути се Джаз.

— Ще се видим довечера — подхвърлих през рамо и се върнах пеша в хотела.

Точно започвах да се чувствам по-добре по отношение на всичко, и строгото, неодобряващо лице на Чарли в бара на „Риц“ изплува в съзнанието ми. Присъствието му определено ме хвърляше в настроение за силна доза „Адвил“. Освен това клюката за мен и Едуардо беше подробно разгласена от пресата, следователно той щеше да остане още по-разочарован от мен. Пък и определено исках да предам материала си навреме. Изключително важно е да може да се разчита на теб, щом желаеш да напреднеш в кариерата, особено след като си издънил някои неща напоследък.

По-късно, докато нанасях на лаптопа в стаята си финалните щрихи към материала, телефонът звънна.