Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 87

— Добре, но само да се отбия в тоалетната — помолих.

Исках да си начервя устните и да си сложа руж на бузите, преди да се приберем. Нали си представяте, че бях отвъд седмото небе? Едуардо беше идеален. Извини се галантно и призна, че не е бил прав, а аз съм правата по отношение на всичко, без дори да се наложи да изредя условията си. Беше ми необяснимо какво съм правила със Зак, когато наоколо има мъже като Едуардо. Влязох в една от кабинките. Вратата на тоалетната се отвори и някой се втурна вътре запъхтян. Чувала съм, че шведките постоянно се отбиват тук, за да вземат доза кокаин. Застинах на място и се постарах дори да не дишам.

— Ей, трябва да ме изслушаш.

Говореше Тод.

— Стига, Тод, не ме интересува — срязах го веднага.

— Джули ме изпрати. Настоява да ти кажа истината.

Прозвуча ми странно.

— Какво? — попитах аз.

— Не бива повече да се виждаш с него — обясни той.

— Изключено. Едуардо е очарователен. Ще прекараме уикенда на яхтата на испанския крал.

— Откажи се, чуваш ли? Ще пострадаш.

Излязох в преддверието при мивките и извадих чантичката с гримовете. Чувствах се, признавам, страхотно — двама мъже си съперничеха за мен, но се престорих на възмутена от цялата история.

— Тод, съзнавам, че си падаш по мен, но аз съм с Едуардо, а ти излизаш с най-добрата ми приятелка — отбелязах.

— Нямам никакво желание да излизам с теб — осведоми ме той.

Какво? Колко депресиращо. Значи просто иска да спи с мен. Беше още по-ужасно.

— Искам да си щастлива, това е всичко. Познавам Едуардо от училище и така нататък. Той не е за теб. Казах го на Джули тази вечер и тя настоя да ти го съобщя и да не те пусна да излезеш от дамската тоалетна, докато не го разбереш.

— Тод, престани да се опитваш да провалиш всичко. Той ме чака отвън. Трябва да вървя — заявих и понечих да отворя вратата.

Тод я затвори и застана пред нея.

— Пусни ме — настоях.

— Женен е, живее в Кънектикът и има три малки деца.

— Не говори глупости. Не съм чувала нещо по-невероятно.

— Но е истина.

— Не е.

— Не си ли се питала защо пътува „по работа“ всеки уикенд — не се предаваше Тод.

— Служебни задължения — не му останах длъжна аз.

— Италианците не работят през почивните дни!

— Едуардо го прави — убедено възразих.

— А намираш ли го по телефона?

Категорично отказвах да повярвам на приказките му. Изпитвах неистова потребност от пътуване до Рио същата вечер. Това е пълна тайна, между другото.

— Познавам го. Той е печен измамник. Съжалявам — продължи Тод.

— Престани!

Опитах се да го отместя от вратата.

— II n’y a rien comme le desir pour empecher les choses qu’on dit d’avoir aucune resemblance avec ce qu’on a dans la pensee. Това цитирал ли ти го е?

Откъде знаеше Тод тези неща? Доста странно.

— Наясно ли си какво значи? — попита Тод.

— От Пруст е — отвърнах убедено аз.

— Да, но какво значи?

Не отговорих. Така и никога не попитах Едуардо какво точно значи. Само по себе си ми звучеше фантастично.

— Нека ти го преведа — предложи Тод. — „Нищо не е като желанието, превръщащо нещата, които казваш, да заприличат на онова, което истински се върти в ума ти“. Цитира тези думи откакто го помня.