Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 89

Джаз живееше в голям жилищен блок на Източна Седемдесета № 47. Мястото е идеално за модна маниачка, защото фоайето е буквално пред страничния вход на магазин „Прада“ на „Медисън“. Бях чувала, че Джаз е изключително талантлива да върши няколко неща едновременно: например да пазарува в „Прада“, говорейки същевременно по мобилния с консултантката си по покупки на дрехи в „Барнис“. Незабавно й позвъних.

— „Здравейте! Джаз е — изчурулика гласовата й поща. — Ако искате да се свържете с мен, от двадесети до двадесет и трети съм в «Четирите сезона» в Милано на телефон [phone]. От двадесет и трети до двадесет и осми ще бъда при майка си в Мадрид на 011 37 24 38 38 77. После ще ме откриете в «Дилано», Маями. Или ме потърсете на мобилен 917 555 3457, или на мобилния, който използвам в Европа — 44 7768 935 476. Обичам те, липсваш ми, до скоро.“

Нямах представа как на Джаз й оставаше време да пазарува в „Пучи“ при такъв натоварен график за лятната си ваканция. Предпочетох да не оставя съобщение; в най-добрия случай щеше да го прослуша едва след седмица. Позвъних на номера в Мадрид. Отговори ми госпожа Конесей. Попитах дали има възможност да разговарям с дъщеря й.

— И аз бих искала да говоря с нея. Ако я откриете, ще й предадете ли да се обади на майка си? — помоли тя и затвори.

Опитах европейския мобилен номер. Гласовата поща ми съобщи: „Здравейте. Джаз съм. Ако не ви се обадя, опитайте ни мобилния ми в Съединените щати: 917 555 3457.“

Звъннах на номера, започващ с 917. Гласовата поща ме насочи обратно към нюйоркския апартамент. Момичетата от първия ред са най-известни с това, че са откриваеми като супермоделите. Отново набрах номера в Ню Йорк. Някой вдигна. Почти не повярвах на късмета си. Тутакси се мобилизирах.

— Джаз? — попитах.

— Говори иконом — отвърна глас с подчертан филипински акцент.

— Джаз вкъщи ли е?

— Да.

— Може ли да говоря с нея?

— Тя спи сега.

Беше по обед. Потресох се. Дотогава имах впечатлението, че в Ню Йорк единствено аз не съм станала преди 10,30 сутринта. Все пак успях да продължа:

— Когато се събуди, бихте ли й предали да ми се обади, ако обичате? Искаме да напишем голяма статия за нея в списанието ни.

— Да. Кой е ваш номер?

Съобщих й го. Е, Джаз поне беше в града, което улесняваше нещата.

Не се изненадах, че Джаз не ми се обади същия ден. Момичетата от първия ред никога не се обаждат, след като си ги помолил да го сторят. Не им се налага — винаги им звънят повторно. Те са светският еквивалент на най-популярните момичета в гимназията. Звъннах в апартамента й на следващия ден следобед. Отново ми отговори прислужницата. Помолих да говоря с Джаз.