Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 86

1. Кога отново ще си възвърнат страните?

2. Кой е потрошил най-много коли на последното автомобилно рали?

3. Южна Франция изцяло ли ще бъде завладяна от руснаците?

4. Как да бъдат поканени отново на яхтата на испанския крал това лято?

5. Плажът „Ники“ в Сен Тропе продължава ли да е толкова шик, или е по-добре да покажеш своя тен/ново гадже/ себе си на „Ла воал руж“?

Разговорите на „на“-тата всъщност са доста скучни, но ако искаш да станеш принцеса, налага се да се преструваш, че са най-увлекателното нещо на света. Също така трябва да се преструваш, че ще е страхотно тези кралски особи да си възвърнат кралствата, дори ако си изключително демократично момиче като мен, твърдо убедено, че монархиите са отживелица. Според моето тайно мнение повечето от тези млади принцове не са в състояние да управляват жилищните блокове, където живеят, да не говорим за нация. (С изключение на принц Уилям, който е толкова печен, че при желание би управлявал вселената.)

След като Яго си тръгна, Едуардо ме погледна в очите и романтично попита:

— Тирамису?

— Едуардо, много съм разстроена. Определено няма да излизам с теб повече, нито пък ще спя с теб — заявих.

Не исках Едуардо да си мисли, че ще ме получи обратно още същата вечер, макар да бях напълно готова да му го позволя. Дяволски трудно ми бе да се съсредоточа, защото проклетият Тод не спираше да ми прави странни гримаси и да ми дава знаци да се усамотим в тоалетната. Мъжете в Ню Йорк понякога са напълно откачени. Стараех се да не му обръщам внимание.

— По-скоро ме интересуваше дали би искала десерт — уточни Едуардо. Това силно ме смути. — Знам колко си разстроена и не очаквам да си благосклонна. Имаш всички основания да си ми сърдита — завърши той.

Всичко това прозвуча много мило, но се разочаровах. С нетърпение очаквах да се посветим на четене на Пруст тази вечер, след подобаващо настояване от страна на Едуардо, разбира се. Съгласих се да приема десерта. Понеже не се очертаваше да получа нищо друго сладко, реших да се възползвам. После се случи нещо ужасно трогателно. Сервитьорът донесе тирамисуто, което се оказа във форма на сърце.

— Прощаваш ли ми? — попита Едуардо.

— Не — заявих аз, имайки предвид „да“.

— Ще дойдеш ли с мен за две седмици в Сардиния на яхтата на испанския крал?

— Не — отвърнах аз, като всъщност му казвах: „Да отскоча ли до «Ерес» на «Медисън» още сега, за да си купя белите бикини, които рекламират?“

Както и да е. Стигнах до дъното на тирамисуто — беше изключително вкусно — и намерих розово кристално сърчице, което ме чакаше. Едуардо можеше да пътува през цялото време и въобще да не ми се обажда повече, ако реши.

— Прощаваш ли ми, принцесо? — попита той отново.

— Прощавам ти — промълвих аз.

Обожавам щастливите развръзки, когато са придружени с подарък.

— Хайде да си вървим — подкани Едуардо.