Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 82

— Чувствам се прекрасно — заявих и станах да си вървя. — Много благодаря.

— Опитай се да задържиш усещането. Напусне ли те, веднага ела тук да направим нещо чудесно за теб, чу ли?

За разлика от сеансите при психоаналитици хубавото на общуването с дерматолог е, че тутакси започваш да се чувстваш щастлив и в разбирателство със себе си. Кълна се, прекосявайки чакалнята, буквално махнах дружелюбно на всички красавици там. Едуардо ме обожаваше, Зак бе в миналото, а аз изглеждах неземно.

Честна дума, ако знаех за пилинга с „Алфа-Бета“ преди, никога нямаше да се захвана с такъв негодник като Зак.

Добро предзнаменование беше, че доктор Ф. напомпа епидермиса ми, защото очаквах Едуардо да се върне същата вечер и нямах търпение за поредното „четене-на-Пруст-на-глас“ с него. Айрин ван Оренбург — малката, саможива дъщеря на Густав ван О., известен като страстен колекционер на изкуство, беше решила да излезе от отшелничеството си и да вдигне голям маскен бал. Мълвата гласеше, че откакто завършила колеж, Айрин си седяла само вкъщи и плетяла златни торбички за обувки, за да умножи и без това огромната си колекция от тях. Всички копнееха да присъстват на купона на Айрин, но тя — бидейки именно с особен характер — бе поканила само половината от желаещите да присъстват.

Айрин обожаваше да се прави на оригинална. Темата за вечерта бе доста неясна и объркваща за всички: „Робърт и Али“.

Идеята беше момчетата да се облекат по модата от 70-те години, за да приличат на филмовия продуцент от онова време Робърт Ивънс, а момичетата да подражават на съпругата му Али Макгроу, станала известна с изпълнението си в „Любовна история“. Важното, когато организираш маскен бал в Ню Йорк, е да си свръхоригинален. Чувала съм как някои страшно злобни момичета направо горят поканите за маскен бал, ако им се стори, че темата е „досадна“ или изчерпана. Явно тук вече никой не може да организира маскен бал на тема „Мик и Бианка“, или „Бил и Моника“; „кожа и леопард“ също е изключено, защото за по-лесно всеки моментално отива да си купи нещо от „Роберто Кавали“.

Лара, Джолийн и Джули възненавидяха темата: без перуки нямаше как да имитират косата на Али.

— Ами сложи си тогава перука — посъветвах Джули, заета с консултация по телефона относно костюмите.

— И през ум не ми минава да надяна кафява коса върху разкошните си руси кичури. Ариет ще умре начаса. Защо Айрин постъпва така с мен, особено след като я придружих и съветвах през цялото време, докато пазаруваше в „Спенс“?

Много рядко се случва брюнетка като мен да има предимство пред нюйоркска блондинка. Но този път ми бе излязъл късметът; нямах търпение да дойде купонът.