Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 80

— Добре. Опитай. Аз плащам. Между другото, видя ли К. К. в чакалнята? Сигурно си прави новата парижка маска с „Ботокс“, макар да се кълне, че постига безизразно застиналото си изражение, втривайки персийско розово масло в кожата си по двадесет минути всяка вечер. Никак не я бива да лъже. Никой не може да изглежда така добре само с помощта на естествени продукти.

В този момент доктор Фенслър влезе със забързана крачка.

— Джули, трябва да затварям — предупредих аз. — Той пристигна.

— Е, разкажи ми всичко — подхвана докторът без никакви увъртания. — Раздели се с гаджето си ли?

Кимнах.

— Ще те направя красива и щастлива, каквито са всичките ми момичета. Никога повече няма да си помислиш за него. Не се притеснявай. Идвай всеки ден, ако се налага. Много момичета го правят, докато преживяват подобна травма.

Приближи се и започна внимателно да разглежда кожата ми.

— Олеле! — изпищя. — Виждам пъпчица. Да не си летяла наскоро до Европа?

— Да — признах.

Този мъж изглежда наистина беше гений.

— Акне вследствие на часовата разлика. Всеки го получава. Това е нещо ново. Съвършено ново. Депресирана си, живееш в стрес и обикаляш като маниак земното кълбо. Организмът не е в състояние да се справи с часовите пояси, хормоните се разбъркват и винаги има опасност да се появи пъпчица. Знаеш ли, слизайки от полет на „Ер Франс“, всички супермодели идват право при мен. Инжекция с витамини, пилинг, крем и са отново страхотни. Изглеждат далеч по-добре и се чувстват много по-щастливи. Хайде, разкажи ми за гаджето, с което се разделихте.

Разказах му цялата история, дори на някои места попреувеличих, за да звучи по-забавно. Пропуснах, естествено, най-унизителните подробности от рода, че отдавна не съм била в Бразилия. Не исках доктор Фенслър да узнае най-интимните ми тайни.

— Има още нещо — подкани ме той. — Премълчаваш нещо.

Макар и неохотно, му разказах за парижкия си опит да се самоубия; признах и неприятната истина, че не съм била в Рио от Ел Ей насам.

— Значи той е или сляп, или гей — пошегува се доктор Фенслър, за да ме развесели. — Подобно отхвърляне е доста разстройващо.

— Наистина не се чувствам удобно в кожата си — продължих откровенията си аз, — и се съмнявам дали усещането ще ме напусне.

— Един бърз пилинг с „Алфа-Бета“ ще го оправи — увери ме доктор Фенслър, слагайки си найлонови ръкавици.

Приготви няколко шишенца с безцветна течност, приличаща на вода, и ме помоли да се излегна. Нанесе първия слой върху лицето ми — оказа се щипещ.

— Ох! — извиках.

— Чудесно. Кожата ти ще изглежда безупречна, когато си тръгнеш. Всяка клетка ще е самото съвършенство. Никога няма да допуснеш някой отново да те нарани по този начин. Сигурно се питаш какво си правила толкова дълго с такъв неприятен човек.

Кимнах. Не бях в състояние да говоря, защото изпаренията от химикалите ме задушаваха.

— Знаеш ли какво става, като се задържиш прекалено дълго с някой глупак?