Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 71

За човек, за когото се предполагаше, че ми е добър приятел, Чарли се държеше доста враждебно. Никой ли не му бе казвал, че не се ругае пред неуспели да се самоубият хора?

— Не си добре и ти е нужна почивка. Ще стоиш тук цял ден и цяла нощ. Ще пиеш топло мляко и ще ядеш ориз. Толкова по въпроса — отсече той.

Ориз? Той очевидно ме мразеше. Точно в този момент се потропа на вратата. Беше Джули, следвана по петите от Тод.

— Ехо, сладък! — възкликна тя и прегърна Чарли. — Пристигна, значи? Това е Тодиии. Страхотно ще си прекараме. — Ни най-малко не се смути да представи едното си гадже на другото, но лицето й доби угрижен вид, когато ме видя. — Господи, мила, какво е станало? Защо си облечена като клошар?

— Може ли да отидем оттатък? — попита Чарли. — И е по-добре „Тодииии“ да дойде по-късно. Искам да поговорим, Джули.

Тод си тръгна смутен, както ми се стори, а Чарли отведе Джули в съседната стая. Не забрави да затвори вратата. Типичен злодей. Точно щях да получа така необходимото ми съчувствие от Джули и той я отведе! Господи, страшно се меси където не му е работата. Нямах търпение да се върне в Ел Ей при всички онези контролиращи всяка ситуация и власт филмови режисьори. Изведнъж усетих, че ще повърна. Със залитане отидох в банята. Ще ви спестя подробностите.

Положението ми не се подобри цял ден. Джули се възторгна от всичко, което щеше да получи според завещанието ми, и попита дали ще й дам рецептата за „Амбиен“, независимо че не съм мъртва. Мама най-после прозря, че наистина не съм успяла да се самоубия и изрази голямото си разочарование от откровено изложеното в завещанието ми мнение за ограничения й талант относно дрехите. Единствено татко нямаше възражения към евентуалната си придобивка.

Следващата вечер, докато Джули беше долу в козметичния салон за масаж, Чарли ме покани да се срещнем в бара. Е, поне беше разбрал най-сетне, че неуспяло да извърши самоубийство момиче има нужда не от поучителни лекции, а от шампанско. Предишния ден се чувствах доста зле — бях премаляла, вяла и тъжна, — но сега бях малко по-добре. Отчаяно исках нещо да ме разсее, за да не мисля какво бях направила. Повярвайте ми, наистина се срамувах. Влязох в бара, обаче Чарли дори не забеляза новите ми дрехи от „Клое“, които Джули ми купи с цел да ме убеди никога повече да не правя опит да се самоубия. Седеше смръщен и сериозен.

— По-добре ли си? — попита.

— Чувствам се напълно и отчаяно самотна, с разбито сърце. Би ли ми поръчал коктейл с шампанско?

Чарли направи знак на сервитьора да се приближи.

— Водка за мен и газирана минерална вода за госпожицата, ако обичате.

Господи, мъжете са точно такива егоисти, каквито ги описват момичетата.

— Главата ти трябва да е бистра, ако ще преосмисляш живота си — обясни назидателно той.

— Бистрата глава няма да ми помогне да си намеря друг годеник — възмутих се аз.

— Не ти е нужен годеник.

Чарли не си даваше сметка в какъв провал ще се превърне животът ми в Ню Йорк, ако не си намеря нов годеник. В Ню Йорк всички се интересуват само от едно: кой за кого е женен или ще се жени. Не разбираше ли, че там е все едно да си в деветнадесети век?