Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 70

Надявам се да не си направила нещо неразумно, скъпа. Приех писмото ти като шега. Не одобрявам нюйоркската мода за изсветляване на косата, нито да се пазарува с карти за намаление. Но ако ще раздаваш вещите си, винаги съм харесвала плетения ти пуловер от „Джон Галиано“. Пиша го просто ей така. С обич, мами.

Уви, по някакъв начин завещанието ми е било разпратено. Така и никога не разучих допълнителните функции на новия си „Макинтош“. Имах още няколко новополучени писма, но реших да ги прочета по-късно. В момента не бях в състояние да поема повече унижения.

— Чарли, това е истинско бедствие. Би ли ми поръчал „Белини“? — простенах аз.

— Не.

Премигнах, защото от възмущение нямах сили да изрека: „Защо не?“

— Сега най-малко се нуждаеш от алкохол. От него само ще ти стане по-зле.

— В момента нищо не би ме накарало да се чувствам по-зле — уверих го аз. — Какво ще кажеш за предсмъртната ми бележка?

— Какво ще кажа за предсмъртната ти бележка?! Ти да не си въобразяваш, че си Силвия Плат?

Явно Чарли напълно ме разбираше в момента. Поне ако бях умряла, всички щяха да разберат, че съм чела важни книги като „Госпожа Далоуей“ или „Долината на куклите“.

— Странно, че го казваш, защото исках изцяло да приличам на нея — признах.

Той ме сграбчи за раменете и здравата ме разтърси. Останах напълно шокирана.

— Време е да пораснеш и да престанеш да се държиш толкова детински. Можеше да има много по-сериозни последствия.

— Престани — изскимтях. — Престани да се държиш така отвратително с мен. В момента нещата изобщо не са розови. Животът е ужасен!

Той ме пусна.

— Животът може и да е ужасен, но какво ще кажеш за всички хора, които те обичат? Родителите ти, Джули, всичките ти приятели? Помисли ли за миг колко ужасно ще е за тях, ако се самоубиеш?

— Разбира се — отвърнах, но не отговаряше съвсем на истината. От развалянето на годежа не бях мислила за никого, освен за moi. — Ще им бъде по-добре без мен в този ми вид. Аз съм просто едно бреме.

— Я се стегни! Престани да мислиш само за задоволяването на собствените си желания.

— Не мога да се стегна! Прекалено нещастна съм — споделих.

— Всички сме нещастни от време на време. Такъв е животът. Сърцата се разбиват, случват се лоши неща. Но човек е длъжен да ги превъзмогне. Не тръгва да се трови със свръхдоза лекарства. Ако беше щастлива през цялото време, щеше да си водеща на телевизионно предаване.

— Не бъди така строг — проплаках. — Нужно ми е съчувствие.

— Съчувствие? Облечи това и поспи малко.

И Чарли ми подаде хавлията на „Риц“.

— Не мога да я облека. Тя е част от тоалета ми за самоубийството — обясних. — Защо не ме заведеш в кафе „Флор“ за закуска. Много обичам „Сен Жермен“. Това ще ме развесели.

— Никъде няма да ходиш. Оставаш тук и ще спиш.

— Може би по-късно ще ме заведеш на луксозен обяд в „Лаперуз“? Там правят фламбе, което определено е отвъд.

— Не ме интересува, дори да фламбират цялата шибана Айфелова кула — заяви безсърдечно Чарли. — Няма да мръднеш оттук.