Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 68

Мисълта, че оставям толкова разкошни неща след себе си, почти ме накара да променя решението си. Подписах документа и извиках камериерката за свидетел. Не исках някой да оспорва завещанието ми по-късно. После напечатах всичко в електронната си поща и натиснах опцията да бъде изпратено по-късно. Така писмата нямаше да стигнат адресата си през следващите дванадесет часа — тоест до 7,30 на следващата сутрин. Отчитането на часовата разлика на новия модел „Титаниум G4“ на „Макинтош“ е гениално хрумване и горещо го препоръчвам на всеки бъдещ самоубиец. Никой не иска да го открият и да го върнат към живота, след като си е дал толкова труд да умре. Представяте ли си какъв пристъп на срам ще ви обземе?

После се захванах с тоалета си: хавлията на „Риц“ беше задължителна; прецених, че сребърните ми обувки „Маноло“, с фалшиви диаманти и изрязани на пръстите, страхотно ще й подхождат. Поставих всичко внимателно върху леглото и извадих шишенцето с „Адвил“ от тоалетната чантичка. Спуснах завесите и съблякох всичките си дрехи. Обух си обувките. Трябва да призная, че така, както бях чисто гола, изглеждаха впечатляващо. Изпих с коктейла осем хапчета наведнъж и легнах.

Нищо не се случи. Определено бях още жива, защото виждах как проблясват фалшивите диаманти покрай пръстите ми. В този момент с ужас осъзнах, че те са с ярък червен лак вместо с телесно розово, което щеше да подхожда много повече на обувките. Вероятно само осем хапчета „Адвил“ е малко консервативно, помислих си аз и затова глътнах още едно и още едно, и още едно, докато шишенцето се изпразни; бях погълнала около тридесетина. Олеле, мина ми през ума, не бива да забравя да облека хавлията „Риц“ преди да умра. Но нека дремна малко… После ще я облека…

Олелееее! Олелееее… Ноктите на ръцете ми зверски ме боляха, а главата ми бе в пълна агония. Освен това всеки момент щеше да ми прилошее. Нещо бодеше кожата ми; треперех. Отворих плахо очи, но отново бързо ги затворих. Господи! Отвъд кошмарно! Продължавах да се намирам в спалнята си в „Риц“. Или може би бях в Рая? Възможно ли е Раят да се окаже апартамент в хотел „Риц“ в Париж? Леко премрежих очи и видях силует на мъж.