Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 55

— Бразилия?! Писала си съобщения на ’ибаната си приятелка, докато съм те чукал?! Себична не е достатъчно силна дума за теб.

— Ще се поправя, скъпи — умолително изхленчих. — Съзнавам, че съм изключително егоистично момиче, но мога да се променя.

— Няма начин. При теб всичко е „Аз, Аз, Аз“. Някога мислиш ли за другиго, освен за себе си? Мислиш ли понякога за мен например?

— Само това правя — уверих го аз. — През цялото време се опитвам да измисля как да те направя щастлив и…

— Затова ли забрави да попиташ как е минал прегледът ми при лекаря днес?

— Представа нямах, че си ходил на лекар…

— Автоматично трябва да се досещаш за подобни неща, ако ще се омъжваш за мен.

— Но ти дори не ми даваше възможност да говоря с теб — оплаках се аз. — Секретарката ти не ме свързваше.

— Защото й наредих да не ми прехвърля ’ибаните ти обаждания.

Сега вече плачех с всичка сила. Огромни като диамант от „Хари Уинстън“ истерични сълзи се стичаха по лицето ми.

— Откъде да разбера какво искаш, като не ми позволяваш да попитам? — не се предавах.

— Престани да ми задаваш въпроси! — изкрещя той. — Казах ти: трябва да го знаеш автоматично.

Свлякох се от дивана. Краката ми се подгънаха като спагетите, които поднасят в „Да Силвано“. Наполовина коленичих, наполовина легнах върху зебровия килим в краката на Зак. Омъжените момичета явно са страшно умни, щом едно от изискванията на брака е да знаят всичко, от което съпрузите им се нуждаят, без да си говорят с тях. Зак отиде до шкафа.

— Дори нямаш ’ибано дивиди устройство, нали? — Започна да отваря и да затръшква чекмеджетата. Както подозирах, никъде не откри дивиди устройство. — Имаш „социални“ възражения срещу тях, нали? И не харесваш Мартин Скорсезе. Дори не си гледала „Апокалипсис сега“.

— Той е на Франсис Форд Копола, скъпи — уточних.

— Защо вечно ми противоречиш? — изкрещя той. — Ако обичаш някого, не проявяваш несъгласие с него. Но ти явно не знаеш как да обичаш друг освен себе си. Дори не се познаваш. Няма да забележиш, че е настъпил апокалипсис, ако върху него няма етикет на „Гучи“.

— Всъщност предпочитам „Клое“ — прошепнах тъжно.

Ето, той не знаеше нищо за мен; дори нещо толкова важно, — каква марка джинси предпочитам.

Зак ме погледна с празен поглед, после отвори вратата и си тръгна. Може да се каже, че току-що научих смисъла на израза „пристъп на срам“. Сълзите вече се стичаха по-бързо от лавина в Аспен. Но стана нещо още по-лошо — тази разправия завинаги ми отне неизменното удоволствие, което ми доставяше „Талантливият мистър Рипли“ — филмът, станал образец за психологически трилър.

6.

Чух някой да шепне.

— Щом не се появи на разпродажбата на „Шанел“, нещата май наистина са сериозни. В смисъл — наистина го е обичала.

— Винаги съм намирала фотографиите му за малко отвъд — просъска друг глас. — Няма начин да се омъжа за човек, според когото удавен камион е симпатичен.

Чух да се отваря врата.

— Вие двете, млъкнете! Ще я събудите. Отивам до аптеката да й купя още „Ксанакс“. Наблюдавайте я тихичко.

Вратата се затвори и някой изчезна.