Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 56

Къде се намирах? Струваше ми се прекалено голямо усилието да си мръдна краката или ръцете, или да отворя очи. Усещах тялото си като парче сирене бри, престояло в хладилника прекалено дълго. През няколко минути в главата ми, точно зад дясната вежда, сякаш се забождаше игла.

Мълчание, после — няколко въздишки, още по-после:

— Господи, погледнете я. Съвсем е ан, но не като супермодел, а като изтерзан от всичко човек. Господи!

— Появила се на срещата в пет сутринта с оплакването, че преживява небивал пристъп на срам. Потънала в сълзи, съобщила, че сватбата се отменя. Джули каза, че била облечена само в крадено палто от чинчила и пликчета.

Явно ме бе сполетяло сватбено бедствие. Божественото на успокоителни хапчета от рода на „Ксанакс“ е, че дори да си в епицентъра на собствената си лична романтична трагедия, пак се случва да не забележиш.

— Щеше да изглежда грандиозно в булчинска рокля. Жалко. Тъжна история. Вера Уанг ще припадне. Три пъти ходи до Индия, за да наблюдава лично как поставят мънистата по булото. Щеше да е най-върховното було, сътворено някога от Вера Уанг. Цяла година го бродираха. Какво ли ще прави с него сега?

— Защо не й помогнеш? Вземи булото за твоята сватба. Ще бъде мила постъпка. Така и Вера ще остане доволна.

— Да, вярно. Защо да не взема булото в израз на висша доброта?

— Всички в града ще решат, че си най-великодушната приятелка, която е имала. Господи, представяш ли си унижението, съпровождащо развалянето на годеж? Превръщаш се в момиче, което почти се е омъжило. Тя вече няма да може да се появи в „Киприани“ да изпие едно „Белини“. Невероятен позор!

Молех се тези добри хора да са ме отвели в приют за душевноболни, в отделението на страдащите заради развален годеж, някъде в планината Синай.

— Както знаете, не съм по клюките и разчитам да не споменете пред никого, но разбрах, че са скъсали, защото той я заловил да праща съобщение на Джули, докато… сещате се…

— Докато какво?

Шепнене, много „пстт“, „ппссс“, „ссппт“…

— Неее!…

— Дааа!…

— Господи, това е върховно. Дали ще ме научи и аз да го правя?

Леко отворих очи. В стаята беше тъмно и едва различих две руси гриви, поклащащи се енергично. Тихо промълвих:

— Дафне ще ви научи.

Двете глави се обърнаха към мен и Джолийн и Лара ме зяпнаха.

— О, слава Богу — възкликна Джолийн, — тя е жива.

— Къде съм? — попитах немощно.

— В стаята за гости в апартамента на Джули. Трейси Кларксън току-що я обзаведе. Той се грижи за къщите на всички холивудски звезди. Страхотно се е справил.

— Защо съм тук?

— Годеникът ти коравосърдечно те заряза, след като правил секс с теб и…

— Престани! — изпищя Лара. — Не е необходимо да й съобщаваш всички сексуални подробности.

Дори „Ксанакс“ не заличава подобни преживявания. Всеки изпепеляващ миг бе запечатан в съзнанието ми. От шок и ужас не бях на себе си. Сега съм напълно наясно какво му е било на онова момиче от „Заклинателят“.

— Мила, трябва да хапнеш — каза Лара. — Ще поръчаме от рум сървис. Какво искаш?

— Само сребърен нож за плодове — отвърнах.

— Какво? — обади се Джолийн.

— Сребърен нож за плодове — повторих. — За да си разрежа вените, но да го направя стилно.