Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 57

— Съвсем се е побъркала — прошепна Джолийн на Лара.

Чудничко, мина ми през ума, значи е само въпрос на време да ме приберат в някой прекрасен санаториум в Калифорния. Пишещите колеги в Ню Йорк редовно отскачат там поне по един път месечно и успяват да наваксат пропуснатата работа. Чувала съм, че на повечето места вече предлагат и японски масаж с горещи камъни.

Неприятното при ксанакса е, че по някое време някой като Джули например започва да ти натяква да не го гълташ повече. Когато няколко часа по-късно въздействието му отмина, през френските прозорци нахлу хлад и проникна под ръчно тъканата завивка на Джули. Самотата обви тялото ми като змия, все едно бе дим от някоя от луксозните й ароматични свещи. Започнах да се потя, лицето ми плувна във влага, тялото ми гореше, а аз все по-ясно осъзнавах, че разбитото сърце си е разбито сърце, независимо кой е аранжирал стаята, в която това ти се случва. За съжаление ръчно тъканите завивки съвсем не те пазят от личните романтични трагедии. Трябваше да предупредя Джули. Извиках я и тя влезе на пръсти.

— Моля те, разреши ми да се обадя на Зак — измърморих с дрезгав глас. — Искам да си изясня нещата.

Откакто пристигнах предишната вечер, Джули не ме допускаше до телефон.

— Единствено годежите и разводите ощастливяват човек — назидателно ме осведоми тя. — Извади късмет, че се измъкна. Не му се обаждай. Само ще развалиш нещата.

— Но аз го обичам — прошепнах отчаяно.

— Не го обичаш. Желаеш го. Как можеш да обичаш мъж, когото почти не виждаш? Според моя психоаналитик ти си обсебена от идеята за романтичен идеал. Копнееш за представата за него, не за самия него. А истината е, че той е пълно чудовище.

Ако мразя нещо, то е професионално мнение, което не съм искала. Психоаналитикът на Джули няма ни най-бегла представа за моя Единствен.

— Защо ми изпращаше всички онези подаръци, твърдеше, че съм най-остроумното момиче в Манхатън, и ми предложи да се оженим? Няма логика — хленчех аз.

— Напротив. За тип като Зак е лесно с малко пари и стил да завърти главата на едно момиче. Много по-трудно е да бъдеш с някого и да го направиш част от живота си. Той предпочита преследването — обясни Джули, влязла в ролята на пророчица.

— Позволи ми да му се обадя…

— Почивай си — посъветва ме тя бодро.

Излезе от стаята, но забрави мобилния си телефон върху леглото. Набрах номера на Зак. След обичайните преговори със секретарката му той най-после се обади.

— Да?

Звучеше нормално — възможно бе нищо да не се е случило.

— Да се срещнем ли… да поговорим…

— Много съм зает — прекъсна ме Зак.

— Но това е сериозно. Трябва да го обсъдим.

— Заминавам извън града. Ще ти се обадя.

Връзката прекъсна.

Чувствах се отчаяна. Макар да съзнавах, че Зак се държа отвратително, май продължавах да съм влюбена в него. Най-болезненото нещо е да си лудо влюбен в някой, който вече не е лудо влюбен в теб. Как стигнахме от: „Толкова си сладка с неумението си да готвиш“ до сегашното положение, питах се аз, лежейки в спалнята за гости на Джули. Сякаш се намирах в някой от онези силно депресиращи филми с Мерил Стрийп, където всички живеят в предградията, обличат се лошо и не разбират какво е станало с чувствата им.