Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 53

Изведнъж се чу звънецът. Сепнах се. Никога нямам посетители след полунощ, освен когато не поддържам незаконна връзка, а нямах спомен за такава напоследък. Вдигнах домофона.

— Кое е? — попитах.

— Аз. Какво правиш?

Беше Зак. Полудях от щастие. Джули изобщо нямаше представа колко ме обожава Зак. Престорих се на съвършено спокойна и отвърнах непринудено:

— Нищо. Гледам дивиди. — Въздъхнах облекчено от развоя на събитията. — Качи се, скъпи — поканих го и натиснах бутона да се отвори вратата.

Слава Богу, бях подходящо облечена за Бразилия. Изгарях от нетърпение Зак да се появи. Напомних се, че непринудеността е най-важното, и се излегнах tres съблазнително върху бледосиния си диван. Запалих цигара, макар да не пуша.

Зак влезе. Не ме целуна. Стори ми се в лошо настроение. Беше невъзможно да се разговаря с него, когато е такъв. Но, Господи, колко привлекателен изглеждаше! Моментално си загубих апетита, както обикновено.

— Сложи си някакви дрехи — нареди той. — Искам нещо да ти кажа.

Какво ли толкова сериозно имаше да ми каже? За да му угодя, метнах на раменете си коженото палто от чинчила, което купих на едногодишно изплащане от „Валентино“. Зак седна на дивана. Някога щеше да отбележи колко съм съблазнителна с палтото от чинчила; тази вечер почти не ме погледна. Доста ме плашеше.

— Ще разрешиш ли да погледам дивиди с теб? — попита той.

Господи, Зак силно ме объркваше. Ето — седях и си мислех мрачно какво помежду ни не е наред, а той просто искал да се гушнем и да гледаме заедно телевизия. Сещайки се, че всъщност нямам дивиди, подхвърлих небрежно:

— Разбира се. Взела съм новия филм на Скорсезе.

Лицето на Зак грейна. Обожава изпълнените с пороци филми на Скорсезе. Още по-непринудено добавих:

— Да направя ли по един „Мохито“ преди това?

Вече мислех доста трескаво. Хрумването за филм на Скорсезе беше страхотно. Оттук нататък беше важно Зак да повярва, че наистина имам на разположение и филм на Скорсезе, и дивиди устройство, а същевременно в никакъв случай да не заподозре, че не разполагам нито с едното, нито с другото, както и че от дън душа ненавиждам мрачния реализъм на Скорсезе.

— Предпочитам просто да изгледаме филма — обяви Зак.

— Добре — съгласих се ентусиазирано.

„Прави се на Никол Кидман — заповядах си аз. — Изиграй достойната за «Оскар» роля на Съвършеното гадже, независимо от травмата, която изпитваш в момента.“ Обух си чехлите с висок ток и свалих коженото палто от чинчила. Нямаше начин Зак да настоява да гледа филм, като види стройните ми крака в мрежести чорапи и зърне дупето ми. Запътих се към шкафа, където уж държах дивиди устройството си. И тогава се случи нещо наистина късметлийско: усетих ръката на Зак върху гърба си. Най-накрая това бельо си изплащаше парите. Само с едно умело движение на китката на Зак и то лежеше на пода, а ние се строполихме върху дивана. Защо проявих такова подозрение спрямо пътуването до Филаделфия, което той така и не осъществи? Прощавам му всичко, помислих си, абсолютно всичко.