Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 51

Осени ме прозрение. Как да забравя божурите от Зак или вечерите, или подаръците? Според законите на романтиката, усвоени от исторически филми като „Безсъници в Сиатъл“, съществува само един-единствен мъж и ти не си в състояние да предприемеш нищо, за да се спасиш. (По същия начин е било неминуемо Джаки и Джон Ф. Кенеди да са заедно. Представете си тя да му беше отказала! Това щеше да промени цялата история на развитието на модата в Америка.) Падам си по теориите на Жан-Пол Сартр за свободата на духа, но опре ли до единствения, извън възможностите ми е да кажа нещо по въпроса, особено след като избраникът не ми говори в момента.

Слава Богу, успях да видя така ясно нещата. Това им е гениалното на прозренията. В един момент си изгубен като китайско фиде в сицилианска лазаня, но изведнъж мисълта ти става права като Пето авеню.

Лицето на Джули отново се появи пред очите ми; и пак чух гласа й.

— … това е, което съм чувала за него. Не е добър човек. Има репутацията на мъж, който измъчва гаджетата си по странен психологически начин. Мила, възможно е да е психо! Хората нямаше да говорят така без основание.

— Напълно съм съгласна — казах.

Представа нямах с какво се съгласявам, но поне проявих достатъчно здрав разум да се съглася с онова, което Джули, искаше да приема. Надявах се да е стигнала до края на тази анти-Зак лекция.

— Трябва да изчезвам — съобщих й. — Ще се видим с теб и Джолийн призори.

Достатъчно дълго седяхме в „Четирите сезона“, а и не желаех да чуя нито думичка повече защо не бива да се омъжвам за Зак. Станах от масата и излязох от ресторанта. Копнеех да докажа на Джули колко греши.

Щом се прибрах вкъщи, се обадих на Зак. Пръстите ми леко трепереха, докато набирах номера.

— По-късно ще ви се обади!

Този път Мери Алис дори не ме остави да си отворя устата. Нямах намерение да продължавам да търпя това повече.

— Tres мило, че ще му предадеш за обаждането ми, но бих искала да ме свържеш веднага, ако обичаш — настоях възможно най-любезно.

— Не съм телефонистка от централата!

— Моля те, предай на Зак, че се обажда годеницата му. Налага се да говоря с него по изключително важен въпрос.

— Записах си да му предам.

— Мери Алис, ти не му предаваш съобщенията ми. Сигурна съм. През последната седмица не ме е потърсил нито веднъж.

— Оставям върху бюрото му бележки за всички, които са се обаждали.

Според мен М. А. не казваше цялата истина за таланта си да препредава съобщения. Съжалявах я, понеже е така депресирана през цялото време, но въпреки всичко нямаше да допусна да й се размине, задето не предаваше на Зак, че го търся.

— Моля те — простенах. — Свържи ме с него.

Тя явно закри с ръка слушалката и успях да чуя приглушен шепот. След това — слава Богу — се обади Зак.

— Какво? — излая той.

Оказах се права по отношение на М. А. Ето — Зак искаше да си побъбри с мен. За съжаление сега, когато се свързах с него, не знаех как да започна.

— Какво? — чу се отново в слушалката.

Този път ми се стори, че не се радва особено да ме чуе.