Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 52

— Нищо, скъпи — измънках.

— Като е нищо, защо ме прекъсваш по време на работа?

Сетих се, че се каня да купя чанта на майка му.

— Ще купувам подарък на майка ти и се питам дали ще хареса розова коктейлна чантичка от „Шанел“, или бебешко синя. А може би предпочита жълта?

— Представа нямам! Това ли е неотложният въпрос?

— С удоволствие бих вечеряла с теб.

Мълчание. Зак явно е tres разстроен от новата фотографка, наета от агенцията му, защото днес в „Хералд Трибюн“ имаше нейна снимка на цяла страница. А и е толкова зает и така нататък. Почувствах се страшно гузна, задето го безпокоя. Хрумна ми как да го разведря. Затова предложих:

— Да те поканя ли на романтична вечеря довечера? В „Йо Йо“.

— Защо все налиташ на най-скъпите ресторанти в този град? А и как да си върша работата, като постоянно искаш да съм ти гувернантка? — сряза ме той.

Понякога се питам дали Зак изобщо ме разбира. Нима не знае, че в най-скъпите ресторанти в Манхатън поднасят най-хубавите пържени картофи? А и нали аз щях да плащам?

— Ти въобще ли не искаш да ме видиш? — попитах аз смирено.

— Ще ти се обадя по-късно.

И ми затвори.

Е, все пак отбелязахме известен напредък. Нали пое ангажимента да ми звънне по-късно? Явно е прекалено зает. Както самият той често повтаряше: много е стресиращо и напрегнато да си най-модният млад фотограф в Ню Йорк. Явно няма да отдели много време за вечеря в „Йо Йо“. Напълно го разбирах. Щях да му покажа, че съм достатъчно зряла, за да не му натрапвам вечеря в „Йо Йо“, и той може би щеше да ме заведе там като награда.

Затова същата вечер, макар да бях поканена на:

1. премиерата на новия филм на Камерън Кроу

2. откриването на изложба в „Гугенхайм“

3. коктейл по случай премиерата на най-новата книга на Лексингтън Киникът за самия него

4. вечерята, която Джолийн даваше в чест на своя личен дерматолог.

Взех решение да се прибера рано, та на следващата сутрин да съм възможно по-свежа за разпродажбата на „Шанел“. А и не желаех да изпусна обаждането на Зак. Освен това, ако съм на четири различни купона, как ще му обясня, когато той ми звънне по мобилния, че ми е необходимо да отида в „Йо Йо“? А сега ще ме завари у дома и ще му кажа, че преодолявам стреса, гледайки дивиди, а съм стресирана, защото усилено работя върху кариерата си, което отчасти отговаряше на истината. Съвсем между нас да си остане, но всъщност не притежавах дивиди устройство. Имах основателни морални и социални възражения срещу дивидитата: нищо не е по-депресиращо от самотно момиче в Ню Йорк, дивиди устройство и купчина гледани до болка филми на дивиди; това говори за тревожно ниска популярност. Ако получаваш толкова покани, колкото е редно да получава едно момиче в Манхатън, почти не си спомняш къде се намира апартаментът ти, да не говорим за време, през което да гледаш филми в него. За въображаемия си дивиди сеанс облякох новото си черно дантелено бельо, обсипано с розови панделки. Ако ще се преструваш, че цяла нощ ще гледаш дивиди, направи го облечена в „Ажант провокатьор“, в случай че някой се отбие да те види. До дванадесет и половина Зак не се обади. Вече не можех да си затварям очите: привличах Единствения толкова силно, колкото изоставена пелмена в „Льо Сирк“ възбужда апетита. За пръв път през ума ми мина доста смразяващата мисъл: ами ако Зак всъщност не ме обича? Наистина е възможно да е „психо“, както подсказа Джули. Дори нямах желание да разсъждавам върху онова, което се случваше. Не бях в състояние да си представя нещо по-болезнено от: а) раздяла със Зак и б) да призная пред Джули колко е била права за него. Господи, та б) беше дори по-ужасяващо от а).