Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 49

— Не е виновен той — обясних, разтягайки още по-широко усмивката си. — Секретарката му го брани като лъвица. Ревностно бди над него. Голяма професионалистка е.

Писъкът на Джули от другия край на ресторанта ме прекъсна, преди да успея да продължа.

— Момичета! Липсвах ли ви?

Тръгна към нас, спирайки се на всички маси по пътя. Джули познава всички в Ню Йорк, абсолютно всички. Подходящото описание на Джули за този ден беше ходеща касетка за съхранение на ценности в банката. Напълно безсрамно се бе отрупала с бижута: на показалеца й се мъдреше голям златен пръстен във формата на роза, обсипана с гранати, на ушите й висяха нови златни обици, а на ръката проблясваше платинена гривна с изумруди.

— Подаръци! — обяви тя.

Отпусна се на пейката и ни раздаде малки пликчета. В моето открих миниатюрно диамантено сърце, точно като висящото на шията на Джули.

— Джули, не биваше! — ахнах.

Искрена бях, но същевременно се молех Джули да не обърне внимание на протестите ми. Обожавам диамантите: карат едно момиче да се чувства приповдигнато, особено когато настроението й не е най-доброто.

— О, не се притеснявай, мила. Почти без пари са — успокои ме Джули. — Исках да отпразнуваме Любовта и затова купих на всички ни по едно сърце.

Победоносното й изражение подсказваше само едно: успешно пазаруване от незаконен вид.

— Джули, пак си крала, нали? — попита Лара.

— Почти! — Преглътна и се огледа предпазливо наоколо. — Идвам от напълно ограничената, само за любими и предпочитани клиенти разпродажба при „Ван Клеф“, където е адски трудно да те поканят. Накупих съвсем евтино толкова неща, че сърцата ми ги дадоха като бонус.

Лара заприлича на буца сол. Придоби вид на буреносен облак. Това й се случва всекидневно. Заговори със зловещ и напрегнат глас.

— Но аз съм една от любимите им, предпочитани клиентки! Край! Тръгвам си — заяви тя, хвърли салфетката, сграбчи телефона и с твърда стъпка излезе от ресторанта.

Явно е била tres травмирана, защото забрави чантата си с монограма на „Кели“, за която бе чакала четири и половина години в списъка на „Ермес“. Горката Лара. Някои момичета просто не успяват да преглътнат, че има йерархия сред поканените на разпродажби на мостри. Понякога нещата са толкова заплетени, че приличат на политически, и ми се иска Кондолиза Райе да се намеси и да въведе ред.

— По дяволите! Просто нямаше как да не се стигне до пристъп на срам. Отивам да я догоня — каза Джолийн и събра нещата си. Преди да си тръгне, се обърна към мен: — Шофьорът ми ще мине да те вземе в 6,45 утре сутринта. Не закъснявай и не забравяй да разбереш каква чанта иска майката на Зак.

— Е, някои се уреждаме да ходим на разпродажби и на „Шанел“, и на диаманти. Така е при пазаруването. — Джули въздъхна. Очевидно беше изключително доволна от себе си, та чак отвъд. — Горката Лара. Наложително е да преподреди ценностната си система. Някой трябва деликатно да й подскаже, че ако не внимава, ще се превърне в едно от най-повърхностните двадесет и четири годишни момичета на Парк авеню. Сърцето да ти се скъса.