Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 48

— Никога не съм имала пристъп — признах аз.

Вярно, на няколко пъти едва не ми се случи, но изобщо не съм преживявала истинска криза.

— Никога ли? — попита Лара и стана по-бяла от миниатюрната си поличка.

— Погледни я — намеси се Джолийн с известна завист. — Напълно прилича на човек, който никога не е имал пристъп на срам.

— От разпродажбата смятам да купя нещо изключително красиво за майката на Зак — обявих аз, за да сменя темата.

На разпродажбите на „Шанел“ повечето нюйоркски момичета трескаво си купуват възможно повече неща и напълно забравят за съществуването на другите хора. Бях решила да не им подражавам и да свърша точно обратното, правейки невиждано добро: възнамерявах да купя най-красивата чантичка за бъдещата си свекърва.

— О, каква сладка идея! — възкликна Лара.

— Чиста загуба на пари и време — отсече Джолийн. — Тя няма да я оцени. Все пак е от Охайо.

Направих се, че не чувам забележката на Джолийн и от масата звъннах в ателието на Зак: исках да попитам какъв цвят би харесала майка му.

— Ало! Ателието — обади се Мери Алис.

Тя е асистентка на Зак и винаги говори лаконично, с лаещ тон, предпочитан от опитните секретарки в офисите и на двата бряга на Америка. (Макар снимката й да се е появявала три пъти в списание „Пейпър“, Мери Алис има окаян вид. Постоянно се облича в безформени авангардни белгийски дрехи, които биха направили всекиго нещастен. Когато се опитах да й подскажа какво да направи за себе си, тя заяви: „Да, добре“, но не предприе нищо!)

Подхванах преднамерено приповдигнато и ведро:

— Здрасти, аз съм и…

— Какво да предам? Ще се върне по-късно — прекъсна ме Мери Алис.

— Трябва да попитам Зак нещо много важно.

— Кой се обажда?

От известно време Мери Алис се преструва, че не ме познава, когато звъня.

— Аз съм!

— Кой?

— Годеницата му!

— Ще се върне по-късно.

Връзката прекъсна. Какво му ставаше на Зак? Всичко бе доста странно. Вдигнах поглед и видях Джолийн и Лара да ме зяпат вторачено, все едно ме е сполетяла голяма беда.

— Добре ли си? — попита Джолийн, внимателно оглеждайки току-що поднесената й пържола.

— Чудесно — уверих я аз.

Пуснах най-сияйната си усмивка, сякаш исках да кажа: „По-щастлива съм, отколкото си представяте.“ Щом Никол Кидман успя да изглежда така ослепително, докато се развеждаше с Том Круз, защо аз да не мога да преглътна с усмивка няколко отказа да говорят с мен по телефона? Но не е лесна работа, уверявам ви. В този ден си дадох сметка, че актриси като Никол наистина заслужават всичките безплатни дрехи, които им предлагат, защото да си блажено щастлива, когато кръвта във вените ти се е превърнала в горещи сълзи, наистина е признак за рядък талант. Според мен Никол не заслужава „Оскар“, а направо Нобелова награда.

— Той защо не желае да говори с теб? — намеси се и Лара.

Прилоша ми. Мери Алис нарочно ли не ме свързваше, или Зак изстиваше към мен? Опитах се да разсея съмненията си. Какви ги мисля? Та Зак направо ме обожава. Иначе защо ще ми подарява онази прекрасна огърлица? Очевидното обяснение е, че Мери Алис просто не му предава съобщенията ми.