Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 47

Поръчах си газирана минерална вода „Пелегрино“ и салата. Джолийн се държеше като луда, но това всъщност не е съвсем необичайно за нея. От предлаганите мостри на „Шанел“ непременно искаше да се сдобие с розовата коктейлна чантичка със златна верижка за дръжка. Предупредих я, че понеже на връчването на наградите „Оскар“ Рийс Уидърспун е била точно с такава чантичка, всички ще налетят именно на този модел. Не исках Джолийн да остане разочарована: ако рухне, щеше да се отрази зле на всички ни.

— Не е проблем — обяви Джолийн. — Сдобих се с карта на разположението на щандовете и знам къде точно ще бъдат чантичките: в далечния край на балната зала, зад кашмирените пуловери.

При разпродажби на мостри всички момичета в Ню Йорк незаконно си купуват от пишещите за мода журналисти карти с разположението на мострите. Само така имаш шанс да се сдобиеш с най-хубавите неща.

Джолийн и Лара се чувстваха изтощени. Предишната вечер и двете бяха ходили на вечеря с шведска маса в апартамент на дете на музикант от „Пинк Флойд“ в центъра над града. Сервитьорът ни донесе питиетата, но Лара и Джолийн не посегнаха към своите: още не се бяха съвзели напълно от снощното парти.

— Всеки беше дете на някои от „Ролинг Стоунс“ или на „Мамас енд Папас“ — въздъхна Джолийн. — Децата на рок музикантите страшно ме потискат. Получих пристъп на срам.

— И аз — добави Лара. — Получавам пристъп на срам почти след всеки купон.

Понякога Лара е престъпно несамоуверена. Вероятно това, е една от причините да се вписва така добре в обществото от Ист Енд.

Пристъпите на срам са свързани с интелекта, плод са на моментно невежество и нямат нищо общо с външния вид. От тях страдат само момичета от Ню Йорк и Париж. Всички се страхуват да не ги сполети такова нещо, защото прониква в мозъка ти и те държи будна нощи наред. Получи ли пристъп, Джолийн винаги взима 10 милиграма „Амбиен“ (модното в момента хапче за сън). Обикновено се случва в пет сутринта, точно когато най-после ще заспи, след като е глътнала първия „Абмиен“ след полунощ. Последният й пристъп на срам я връхлетя, защото предишната вечер бе задигнала златния „Ролекс“ от момчето вдясно от нея и се бе уговорила на следващата вечер да се срещнат за по коктейл в хотел „Мърсър“, за да му го върне. Обещаващият флирт звучеше доста сексапилно, само дето, когато уговорила срещата, напълно й изхвръкнало от ума, че е сгодена. Лара получи своя пристъп на срам, защото от излизането на екран на „9/11“ не бе чела „Ню Йорк Таймс“ и не знаела, че миналата седмица било разбито най-опасното терористично свърталище в Близкия изток. Цяла нощ не мигнала от страх да не би хората да я вземат за разглезена принцеса от Парк авеню, която не се интересува от събитията в Израел или каквото и да било друго отвъд магазините в долния край на Седемдесет и втора улица. (Това всъщност отговаря на истината, но никога няма да постъпя жестоко и да кажа на Лара колко е ограничена, защото повечето от нас наистина сме убедени, че тя притежава златно сърце.)