Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 21

— Джули, никак не ми пука дали ще ходим — уверих я аз. В края на краищата можех да облека роклята друг път. — Но се очертава събирането да е забавно.

— Събиранията в Ню Йорк никога не са забавни. Те са по-скоро война — отвърна Джули, отваряйки вратата и появявайки се отново с роклята убиец от „Шанел“. — Дейвид, дай ми „Ксанакс“. Винаги взимам успокоително, когато отивам на среща за пръв път.

Дейвид се втурна към чантата си с гримове, пълна с всевъзможни отпускани с рецепти лекарства именно за подобни случаи, и извади малка кутийка. Джули я отвори и постави едно симпатично малко синьо хапче в устата си, което според мен е много модерен начин да водиш война, преглътна го и повика шофьора си да ни откара до Мъфи.

Наистина нямам ни най-бегла представа как с евентуален съпруг се сдобих аз, а не Джули. Искам да кажа — за да съм по-точна, — че в края на вечерта ЕС изобщо не се намираше в близост до Джули, а страхотно близо до моето географско разположение.

Да, вярно, малко сложно е след няколкото чаши шампанско да си спомня съвсем точно какво се бе случило същата вечер. Но за да попреча да плъзнат злобни клюки в стила на принцесите на Парк авеню, хвърлящи петно върху мен, че съм откраднала ЕС изпод красивия нос на най-добрата си приятелка — в което, разбира се, Джули не вярва по принцип нито за миг, — се чувствам длъжна да преразкажа събитията от онази нощ, доколкото паметта ми позволява.

На събирането у Мъфи пристигнахме с час закъснение. Оказа се почти невъзможно да открием масата си, защото благодарение на така плътно украсеното от Мъфи с букети бели лилии и свещи помещение, човек не виждаше и на метър пред себе си. (По повод на джунглите от лилии: в момента в Манхатън те са на върха на модата, независимо от произтичащите от струпването им навигационни затруднения).

Гостите, най-малко двеста и петдесет, се обслужваха от сновящи поне още толкова сервитьори, облечени в униформи е бели сака и ръкавици. Тълпата беше ослепителна; при Мъфи винаги се стича каймакът на светското общество на Манхатън. По отношение на тоалетите повечето жени носеха рокли; с щамповани всевъзможни цветя — нещо обичайно, когато благотворителното събитие е свързано по някакъв начин с градини. Доста момичета бяха в рокли на Емануел Унгаро, защото той прави най-добрите дрехи с цветя в света — за това няма спор. По отношение на бижутата: по-младите момичета се бяха окичили с диамантите си от „Аспрей“ във формата на маргаритки, а по шиите на по-възрастните дами тежаха наследствени бижута, извадени от сейфовете. Всеки целуваше всекиго, поздравяваха се и се уверяваха колко са щастливи да се видят, дори да не отговаряше на истината.