Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 23

— Не се притеснявайте. Всички освен мен харесват Джули заради парите й и няма защо да се смущавате. Тя е свикнала. Дори приятелите й от детската градина са играели заедно с нея само защото родителите им казвали, че е богата.

Стори ми се, че успях да разсея една изключително неловка атмосфера — всички видимо си отдъхнаха и започнаха да ме разпитват откъде е богатството на Джули. Понякога истински съжалявам принцесите от Парк авеню: обръщат си гърба само за две секунди и изведнъж всички започват да разпитват колко пари притежават или ще притежават. Аз, естествено, отказах да разкрия нещо толкова лично, каквото е източникът на богатството на семейство Бергдорф.

— Тя е от рода Бергдорф? Нищо чудно, че косата й е съвършено руса — възкликна тъмнокосо момиче отсреща. — Дали ще ме свърже с Ариет, как мислиш?

Нюйоркските момичета постоянно искат услуги от съвършено непознати хора. Приемат легендата за страната на неограничените възможности съвсем буквално.

Както и да е, докато Джули всъщност не се самоубиваше в тоалетната, се случи нещо смайващо. Мерна ми се ЕС. На маса в далечния ъгъл зърнах потенциално идеалния мъж: висок, строен, с тъмна коса и още по-тъмни очи, облечен в сако, но без вратовръзка. (Обожавам мъж, който проявява подобна непредпазливост и не слага вратовръзка, когато трябва.) Но сериозно — той беше невероятно привлекателен и излъчваше страхотен чар като английския всепризнат красавец Джъд Лоу. Моментално загубих всякакъв апетит; така става, когато чуя па-де-дьото на Чайковски от „Лебедово езеро“. Осезаемата романтика на някои неща те кара да изпитваш усещането, че никога повече няма да ядеш. Достатъчно е Хъмфри Богарт само да погледне Ингрид Бергман в „Казабланка“ и мен буквално ме грози опасността да умра от глад, ако не внимавам.

Джули се върна на масата и аз й показах възхитителния изключително дискретно, разбира се.

— Хммм… Може да се приеме, че е сладък, предполагам — прецени тя без особен ентусиазъм. — Но ми изглежда малко хладен. Нали разбираш какво имам предвид? Струва ми се малко студен, за да се сгоди за мен или да извърши някаква подобна отживелица.

— Ами ако… Човек никога не знае… възможно е да умира да е нечий годеник, за да… — Не довърших изречението, защото бях като омагьосана. Чак след време успях да обясня: — В края на краищата всички годеници са свободни, докато не се сгодят, нали?

Всички около масата ме гледаха сякаш съм пълна глупачка. Говорех безсмислици. Почувствах се доста объркана. Винаги ми се случва, видя ли изключително привлекателен мъж.

— Ти съпруг ли си търсиш? — попита италианецът Джули. — Много е неромантично да си така — как се казва? — sistematico.

— Маурицио, неромантични са всички онези момичета, които си търсят съпруг, но се преструват, че не го правят, защото го смятат за политически правилно. Няма нищо по-романтично от момиче, което обича да е влюбено и го прави открито — отвърна Джули. Направи пауза и го погледна прелъстително. — Годениците са нещо страшно желано в този град. Според мен един ще ми стои страшно добре на ръката, не смяташ ли?