Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 19

— Разбира се, скъпа — отвърна Мъфи успокоително. — След като не обичаш да ходиш пеша, значи не обичаш и точка по въпроса. Аз например имам трима шофьори. Единият е в къщата ни в Палм Бийч, един в Аспен и един — тук. Няма нищо лошо да заявяваш желанията си, Джули.

— Просто искам да се влюбя, Мъфи, като всички момичета. Мечтая кожата ми да сияе, без да се налага да си бия инжекции с витамин С — обясни Джули с насълзени очи. — Понякога се чувствам страшно самотна.

Мъфи е светска дама с изключителни математически таланти, нейните уравнения — става ли въпрос за събиране на двама души — съперничат по сложност на ходовете при играта на шах. Всеки път, когато й се налага да осъществи събирането на двама души, прибягва до услугите на своя специална система. Винаги осигурява маса с тринадесет места, предварително уреждайки нещата така, че в повече да е мъж. Мястото за сядане на всеки гост е обозначено със съответно номерче. Джули получи четвърти номер — мястото й щеше да е второто от късата страна на правоъгълната маса. Така ползваше преимуществото да разговаря с четирима мъже: вляво и вдясно от Джули щяха да седят съответно италиански принц и музикален продуцент, срещу нея — важна клечка от бизнеса с недвижими имоти, а начело на масата — тринадесетият, „допълнителен“ мъж, комуто домакинята щеше да се извини в подходящ момент, задето й се е наложило да го постави между двама мъже, но „просто вие, момчетата, сте прекалено много тази вечер“.

Не познавам друг в Ню Йорк способен да предложи на момиче четирима заслужаващи внимание кавалери едновременно. Математическите способности на Мъфи изчезват единствено когато дойде време да се разплаща с цветар(ите).

На следващата вечер усмивката на Джули беше по-широка от Африка. И диамантените й обици бяха от същия континент. Понякога някоя като мен, макар да се радва на късмета, сполетял приятелката й, леко пожълтява от завист, щом види „плячката“ от „Картие“, както Джули нарича бижутата си. От друга страна, хубавото на Джули е, че охотно дава назаем всичко — например диамантените гривни, които ми бе заела за тази вечер. Освен това осигури в нейния апартамент да се погрижи за косите и грима ни екип от салона за красота „Бергдорф“.

Заварих Джули изтегната върху шезлонг във всекидневната. Това е изключително елегантен salon, боядисан в синия цвят на патешко яйце, с високи прозорци с широки корнизи и крещящо голо женско тяло от прочутия фотограф Ги Борден над камината, колкото да обърква нещата. Всичките мебели на Джули са чудесни екземпляри от тридесетте години, модни в Холивуд по онова време, по които тя си пада. Претапицирани са в бледовиолетово, за да подхождат на стените. В момента обаче не се виждаше почти нищо, защото всички повърхности бяха заети от козметични инструменти. Дейвид, художникът по гримирането, буквално бе превърнал помещението в свое студио. Нанасяше руж по бузите на Джули, Рейчъл приглаждаше косата й, а Ириния, полската педикюристка, дооформяше ноктите й. Това е нищо. Чувала съм, че някои момичета в Ню Йорк не излизат от апартамента си преди дерматолог да е проверил дали в момента по кожата им няма някои несъвършенства.